Алдо Мануцио

За мнозина името му няма да е познато. Курсивният шрифт, с който е отделен този абзац, е негово “изобретение”. А за хората, които предпочитат живота на мутрите и чалгата, следващият текст е без всякаква стойност. И така, да си спомним за Алдо Мануцио.

Казва се Алдо Мануцио (латинизирания вариант на Теобалдо Манучи). Няма точни данни, кога е роден. Приема се, че е това се случва през 1449 или 1450 година. Документирана е датата на смъртта му – 6 февруари 1515 година.

Алдо Мануцио се ражда в Басиано, Папската област, която се намира на 100 километра южно от Рим. Появява се на бял свят в заможно семейство и това му дава възможността да получи отлично за времето си образования.

През 1482 година се заселва в Мирандола, заедно с приятеля си Джовани Пико дела Мирандола. Той е философ и изтъкнат представител на ренесансовия хуманизъм. Двамата прекарват две години заедно в изучаване и изследване на старогръцка литература.

Пико заминава за Флоренция. Но преди това препоръчва приятели си Мануцио за учител на племенниците си – Алберто и Лионело Пио, принцове на Капри. Алберто финансира учителя си, като му отпуска средства и земя, където да отвори печатница.

Алдо Мануцио се превръща във водещ издател и печатар във времето на късния венециански Ренесанс. През 1494 година от печатницата на Мануцио излиза „Гръцка граматика“ на Ласкарис. През 1495 година – първият том от съчиненията на Аристотел. Отпечатва още около четиридесет произведения на гръцки и латински автори – Аристофан, Теофаст, Омир, Вергилий, Хораций, Данте, Петрарка, Бембо.

От печатницата му Aldus се появяват първите текстове с наклонен шрифт, наречен алдино или италик. По негова поръчка гравьорът от Болоня Франческо Грифо разработва шрифтовете Bembo, Poliphilus и Garamond, както и преработените по-късно от Херман Цапф Palatino и Aldus.

През 1501 година от печатницата на Алдо Мануцио излиза първата книга, отпечатана с курсивен шрифт. Целта на Мануцио е да направи книгите удобни за пренасяне, затова и изданията му са в т.нар. формат “ин октаво”. Стремежът му е изданията да са перфектни, затова всяка книга се подготвя много щателно – проверява се за грешки поне два пъти и особено внимание се обръща на оформлението и дизайна.

Първото издание, отпечатано с курсивен шрифт е Opera на Вергилий, което Мануцио издава в увеличен тираж – 1000 бройки, вместо обичайните тиражи от 200 – 500 копия.

Курсивният шрифт, който използва Мануцио, му позволява да събира повече думи на страница, а това прави в крайна сметка и по-ниска цената на книгите и възможността те да се печатат във формат, удобен за носене в джоба. Другото нововъведение, дело също на Мануцио, е използването на знака точка и запетая (;).

Но стремежът на Алдо Мануцио да превърне книгите в достъпна за по-широк кръг хора постоянно го сблъсква с трудностите на бизнеса – от стачките на работниците, през мръсните номера на конкуренцията до несгодите, които носят постоянните военни стълкновения през епохата.

От 1499 година Алдо Мануцио приема за знак на печатницата и изданията си емблемата на делфин, увит около котва. Изданията на класиците, излезли от печатницата са толкова популярни, че емблемата “Делфин и котва” почти веднага е открадната от френски и италиански издателства. А Мануцио заимства символите от реверса на антични монети, сечени по времето на императорите Тит и Домициан.

Самата емблема е тясно свързана с девиза Festina lente (Бързай бавно), който Алдо Мануцио започва да използва, след като получава римска монета с този девиз, подарена му от Пиетро Бембо – изтъкнат италиански учен, хуманист и кардинал.

През 1505 година се жени за дъщерята на Андрея Торезани, майстор печатар, с когото прави съдружие. От този момент книгите им излизат с имената Aldus и Asolanus на титулните страници. След смъртта на Мануцио през 1515 година Торезани и двамата му синове продължават дейността, докато пораснат децата на Мануцио. Емблемата “Делфин и котва” и девизът “Бързай бавно” остават в Дом Алдо до прекъсването на рода в третото поколение след Алдо Мануцио.

До смъртта си на 6 февруари 1515 година Алдо Мануцио публикува повече от 130 заглавия. След кончината му с управлението на печатницата се заема синът му Паоло Мануцио, който създава във Венеция академия от двадесет млади благородници, на които преподава едновременно древна литература и техниките на печатарството.

Внукът му, Алдо Мануцио Младши през 1566 година издава първата книга за принципите на пунктуацията – Orthographiae Ratio.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви