АС-Бургас потвърди условната присъда на Габриела, блъснала се във влак и причинила смъртта на две жени

Постановеният съдебен акт подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред ВКС

0
79

Бургаският апелативен съд потвърди наказание на Габриела К. от гр. Бургас, причинила смъртта на две жени при катастрофа между управляван от нея микробус и пътнически влак.

Габриела К. е призната за виновна, че е нарушила три от разпоредбите на Закона за движение по пътищата, а именно: „Всеки участник в движението трябва да проявява особено внимание при приближаване към железопътен прелез и преминаване през него“, „Спирането на пътните превозни средства е задължително пред железопътен прелез, който няма бариери“ и „Преди да премине през железопътния прелез, всеки участник в движението е длъжен, независимо от състоянието на бариерите, на светлинната и на звуковата сигнализация, да се убеди, че към прелеза не се приближава релсово превозно средство, и че преминаването през прелеза е безопасно“.

В резултат на тези нейни действия на 03.04.2015 г. е настъпила тежка катастрофа на железопътен прелез край село Вълчин, община Сунгурларе. Микробусът, зад волана на който е била Габриела К., е преминал през прелеза при редовно задействана сигнализация, указваща приближаването на влакова композиция. Автомобилът е ударен в задната си част от пътническия влак, движещ се по направление Бургас – Карнобат – Русе. На място са загинали двете пътнички в микробуса, а третата е получила средна телесна повреда.

След разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие окръжният съд е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, което е отложено за петгодишен изпитателен срок, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години.

Втората инстанция е определила като правилен извода, че деянието е извършено при проявена небрежност. Съдът е отчел факта, че подсъдимата изобщо не е видяла влака. Тя е реагирала едва когато седящата на предна дясна седалка до нея жена е извикала „Влак“.

Въззивният съд е посочил, че Габриела К. не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди, съобразно квалификацията си на водач с шофьорски стаж около 11 години и защото жп прелезът е бил ясно обозначен с видими пътни знаци и работеща светлинна и звукова сигнализация.

Апелативният съд се е съгласил с отчетените като смекчаващи вината обстоятелства, че Габриела К. е с чисто съдебно минало, с положителни характеристични данни, постоянно трудово ангажирана, без нарушения на трудовата дисциплина, изразила е разкаяние, критичност и постоянно изпитва чувство за вина, което отношение на подсъдимата към последиците от деянието й е отразено дори в обвинителния акт. Безспорно между страните е и обстоятелството, че сама отглежда малолетното си дете и според данните от социалния доклад се грижи пълноценно за него.

Въззивният състав е намерил, че всичко установено в съдебното производство за личността на подсъдимата, за нейната възраст, за социалното й поведение, трудовата й ангажираност и най-вече семейното й положение и статут на самотна майка на малолетно дете, водят до извод, че съответните положителни промени в съзнанието на подсъдимата и превъзпитанието й към спазването на законите и добрите нрави не изискват отделянето й от настоящата социална и трудова среда и изолирането й от обществото.

„Между подсъдимата и дъщеря й е изградена стабилна и силна емоционална връзка и отделянето на детето на тази крехка възраст от най-близкия му човек представлява за него едно негативно изменение на действителността, което би било сериозен ущърб за детето“ се посочва в решението на апелативните съдии.

Постановеният съдебен акт подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред ВКС.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here