Пътешествия през времето

Съществуват различни истории, които могат да ни убедят, че пътешествията във времето действително са възможни. Ето само някои от най-известните. Преценката за тяхната достоверност оставяме на вас. :)))

Автомобилна катастрофа с хронопътешественик
В средата на юни 1950 г. на кръстовище недалеч от „Таймс Скуеър“ в Ню Йорк става трагично произшествие. Кола блъска смъртоносно 30-годишен мъж на име Рудолф Фенц.

Когато полицията и „Бърза помощ“ пристигат на мястото, са поразени. Защото починалият е облечен в костюм от… XIX век. Той носи висок цилиндър, дебело палто, панталони на каре и обувки с копчета.

Оказва се, че в съвременните бази данни липсва каквато и да било информация за Рудолф Фенц. А в картотеката няма и отпечатъци от пръсти.

У жертвата откриват писмо, датирано от 1876 г., 70 долара и визитни картички.
Полицаите пристъпват към разследване. И неочаквано изясняват, че Рудолф Фенц изчезва през 1876 г. при загадъчни обстоятелства. За последен път е видян, когато излиза на разходка, след която не се връща.

Разследващите работят със стари досиета на безследно изчезнали хора. И откриват, че Рудолф Фенц действително е изчезнал през 1876 г. А това е 74 години преди инцидента на „Таймс Скуеър“. Удивителното е, че описанието на човека в отчета от 1876 г. напълно съвпада с външните белези на жертвата на автомобилната катастрофа в Ню Йорк през 1950 г.

Всички факти навеждат полицаите на мисълта, че става дума за пътешественик във времето. И той от 1876 г. е попаднал точно под колелата на автомобил през 1950 г. Но този извод не е отразен в официалните отчети. И до днес делото на Рудолф Фенц се смята за неразкрито.

Доказателства за пътешествия във времето от китайска гробница
През декември 2008 г. китайски археолози отварят огромната гробница на императора Си Цин, която в продължение на 400 г. е недокосвана.

Когато учените премахват слоя пръст около ковчега на императора, се натъкват на малко парче желязо, което се оказва… швейцарски съвременен часовник с формата на пръстен, гравировка на капака и стрелки, спрели на 10:06 часа.

Според археолозите гробът не е докосван в продължение на 400 години. Как да се обясни обаче наличието на съвременния артефакт? Може би отново с разсеян пътешественик във времето, който го е изгубил…

Версайският времеви парадокс: от 1901 в 1789 г.
На 10 август 1901 г. две английски учителки – Шарлот Мобърли и Елеонор Журден, се разхождат в парка на Версай. Неочаквано вниманието им е привлечено от това, че всички наоколо са облечени в костюми от XVIII век, което изглежда изключително странно.

Когато учителките стигат до Малкия Трианон, с изумление забелязват край него красива аристократка с висока перука и изискан тоалет от XVIII век.
Дамата поразително напомня Мария Антоанета – съпругата на крал Людвиг ХVI. Тя поглежда учителките с такъв израз на изумление, че те изведнъж осъзнават факта, че по някакъв начин са попаднали в миналото.

Разказвайки по-късно за усещанията, които е изпитала, мис Мобърли уточнява: „Всичко беше някак неестествено, дърветата изглеждаха плоски и безжизнени. Липсваше ефектът на светлосенките, вятърът не помръдваше клоните“. В следващия миг нещо се размърдва, картините от миналото в миг изчезват и мястото им заема съвременен пейзаж – туристи, разхождащи се из версайския парк с екскурзовод.

Потресените Шарлот и Елеонор десет години мълчат за случилото се, страхувайки се от насмешките на околните. Едва през 1911 г. издават книгата „Приключението“, в която подробно разказват всичко за удивителните си преживявания. По това време те подробно са изучили историята на Версай и могат с увереност да твърдят, че са видели миналото през 1789 г.

Естествено, намират се и мнозина скептици, които твърдят, че всичко това е чиста измислица. Още повече че в книгата на учителките има спорно място: англичанките твърдят, че са видели дървено мостче на хълма, а историческите архиви не го потвърждават.

Но тогава се случва нещо невероятно. През 20-те години на ХХ в. е открит неизвестен по-рано план на кралския дворец, на който злополучното мостче е посочено на мястото, на което твърдят, че са го видели учителките…

Отряд млади хрононавти
Адвокатът от Сиатъл Андрю Басиаго споделя, че когато бил дете, той и Уилям Стилингс са били „хрононавти“ в тайна програма на правителството на САЩ, чиято цел са пътешествията във времето, а самата програма се нарича „Проект Пегас“ (Project Pegasus).

Съществуват артефакт, доказващ участието на Басиаго в тайната програма – снимка на младия Андрю, направена на мястото на речта на президента на САЩ Абрахам Линкълн в Гетисбърг.

Хрононавтът твърди, че изследователите пътешествали с помощта на тайна стая за телепортация, конструирана по чертежи, открити в дома на Никола Тесла след смъртта му. Те скачали през енергийно поле в тунел и когато тунелът се затвори, се оказват на мястото на назначението.

Според твърденията на Басиаго правителството на САЩ разполага с готово оборудване за телепортация от 1967 – 1968 г. и през 1970-а започва подготовката на кадри, избрани сред надарени ученици, включително него самия, за формиране на първото поколение хрононавти – пътешественици в пространство-времето.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви

three + fourteen =