Операция

В края на май 1945 Сталин нарежда на Жуков да напусне Берлин и да се върне в Москва. Това е малко преди края на Втората световна война. „Бащата на народите“ е притеснен от действията на западните съюзници. Според Сталин руснаците разоръжавали войниците от Вермахта и СС и ги пращали в лагери. Докато британците не го правели. Вместо това англичаните съдействали на немските войници и офицери да избягат от съветската армия. И дори им позволявали да запазят някаква боева готовност.

Според мнителния генсек на СССР, англичаните искали да използват остатъците от Вермахта на по-късен етап. Това разбира се е било извън духа на всякакви двустранни, тристранни и прочее споразумения между съюзниците. Според тях трябвало всички военни формирования на Вермахта и СС да бъдат разоръжени и разпуснати. Руски историци твърдят, че в началото на месец май, е прихванато британско съобщение от Чърчил до генерал Бърнард Монтгомъри. Според него британските сили трябвало да държат въоръжението на немците на съхранение. И да имат готовност то да бъде върнато на Вермахта, ако СССР реши да продължи победоносния си марш западно от Елба.

Следвайки инструкциите на Сталин, Жуков осъжда тези действия пред Съюзническата контролна комисия. Обвинението е отхвърлено от Монтгомъри. Но според британската преса години по-късно той признава, че действително е имало такова нещо.

Явно, по време на страховитата битка за Берлин славещият се с антикомунизма си Чърчил е осъзнавал ясно, че Съветска Русия може да погълне Източна и Централна Европа. А Третият Райх да бъде заменен като универсална заплаха и зло от Съветския съюз. Известно е, че британският премиер е настоявал за десант на Балканите, който да гарантира, че България и Югославия няма да се болшевизират. Опасенията му не се възприемат от САЩ, които твърде късно започват да виждат СССР като заплаха.

Руснаците се готвят за финалния щурм. А Чърчил нарежда на британския щаб да започне работа по изготвянето на „Операция Немислимо“. Това са два плана, които на теоретическо ниво развиват вероятността за война между СССР и Запада, както и хода на бойните действия. Генералите трябва да изработят план чрез, който да се „наложи волята на Съединените щати и Британската империя над Русия“.

Хипотетичната дата за съюзническа офанзива срещу съветските позиции била 1 юли 1945-та г. Така в последните дни на войната Лондон започнал да кове оперативен план за агресия срещу СССР.

Според плана, срещу СССР трябвало да се води тотална война, а виталните за съветската индустрия региони да се окупират. И по този начин да се направи продължаването на войната от съветска страна невъзможно. Предвиждало се съветските сили да се изтеглят в дълбочина подобно на случилото се през Втората световна.

Според Генералния щабен комитет на Британия планът бил неизпълним. Защото превъзходството на РККА над западните съюзници в Европа било три към едно за сухопътните сили. Поради тази причина се предвиждало в сраженията да вземат участие и бойни формирования от Вермахта и Вафен СС. Разчитало се, че единственият шанс за успех е в изненадващия удар. Този удар трябвало да нанесат 47 американски и британски дивизии в района на Дрезден, т.е. по средата на съветските линии. Тези 47 дивизии представлявали близо половината от съюзническите сили в Европа, които американци, британци, французи и канадци имали.

Военния кабинет заключил следното: „Руската армия е развила способно и развито генерално командване.Армията е изключително издръжлива, живее и се движи по-бързо и с по-малко поддръжка от която и да било западна армия. Тактиките им не отчитат загубата на човешка сила при постигането на крайните цели. В хода на войната оборудването се е подобрило и сега е на добро ниво. Достатъчно познато е, че да се знае, че не е по-лошо качество от това на другите велики сили. Особено впечатляващо е как руснаците развиха и разработиха редица съществуващи и нови оръжия. Има случаи, в които германците са копирали основни части от съвременното руско оборудване.“

Според британските генерали една операция би била „хазартна игра“ и то на твърде скъпа цена. Докладът казва: „Ако ще започваме война с Русия, трябва да сме готови за тотална война, която ще е дълга и скъпа. “ Численото превъзходство на съветските сили оставя малко опции за успех. Заключението на британския щаб от 9 юни 1945 е следното: „Отвъд нашите сили би било да спечелим бърз, но ограничен успех. Ще бъдем въвлечени в продължителна война със съмнителни шансове за успех. Тези шансове ще станат още по-малки ако американците се изморят или пък вниманието им бъде приковано от войната в Тихия океан.“

На 8 юни Чърчил получава копие на документа. Независимо дали му се е харесало или не, според британското военно командване Червената армия е твърде силна и подобна операция би претърпяла фиаско. Нещо повече, при евентуална война задължението на Сталин да се включи във войната срещу Япония естествено отпадало, което правело възможността от съветско-японски съюз срещу Британия и САЩ реална.

На 10 юни в отговор на бележка и заповед от Чърчил, щаба изработил нов план, този път за отбрана. По този план се предвиждало, че силите на САЩ ще бъдат концентрирани в Тихия океан и поради това няма как да се защити континента. Според командването при това положение запазването на предмостия в Европа ставало оперативно опасно. Най-доброто, на което Лондон можел да се надява е да защити Британските острови от инвазия с флота и авиацията си, които превъзхождали съветските.

С края на световната война стават ясни фундаменталните различия между СССР от една страна и Великобритания и САЩ от друга. Споровете около Полша, налагането на т.нар. „народна демокрация“ в България, Югославия, Румъния, Чехословакия, Унгария и Полша и въобще началото на Студената война правят възможността за война между бившите съюзници голяма. С превантивна цел Чърчил нарежда да се изработят два плана за офанзивни, а по-късно и дефанзивни действия, които да бъдат нещо като общи насоки на британците при евентуална война със СССР.

Същата година американците разработват план според, който трябва да се нанесат ядрени удари 15 съветски промишлени, политически и икономически центрове като Москва, Куйбишев, Казан, Саратов, Горки, Челябинск, Молотов, Баку, Магнитогорск, Свердловск, Новосибирск и други. Това иде да покаже, че западните съюзници спират да разглеждат СССР като партньор.

Дали това са първите признаци на Студената война? По-скоро не, защото военното планиране често се различава от дипломацията, пропагандата и обществено-политическите настроения.

Трудно е да се каже дали „Операция Немислимо“ е плод на антикомунистическото и ексцентрично съзнание на Чърчил или вододел в историята на съветско-британските отношения до 45-та. Но самият факт на нейното съществуване показва и доказва колко непредвидим и опасен е бил „човекът с пурата”. И колко важно е в една война да не вярваш безрезервно дори на съюзниците си.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви