Древният Рим - началото на края

Древният Рим – една от водещите цивилизации в античния свят, безспорно е оказал решаваща роля в развитието на световната история. От римската цивилизация сме наследили много. От републиката, през римското право, архитектурата и литературата, та чак до “ритуали” от ежедневието – навсякъде може да се намери отзвук от римското наследство.

На 16 януари 27 г. пр.н.е. Гай Октавиан получава от римския Сенат титлата Август. Оттогава започва съществуването си Римската империя. Преди това над четири века Рим се управлява като република. И въпреки че императорите запазват институцията на Сената, нищо вече не е републиканско.

Имперския период на Рим е времето на най-големи териториални придобивки. Тогава е и процъфтяването на много аспекти от обществения живот и културата.

Християнството като религия също се ражда в Римската империя. По времето на император Константин I Велики то започва да печели все повече привърженици. И се налага като основна религия на империята.

През 375 година в Европа нахлуват хуните. Започва Великото преселение на народите. В тези трудни за империята години император става Теодосий I. Той се слави като ревностен привърженик на християнството. По негово време религията се сдобива със статут на единственото официално вероизповедание.

Теодосий I почива на 17 януари 395 година. В този ден Римската империя е поделена между двамата му синове – Аркадий и Флавий Хонорий. И това е последното и окончателно разделяне на Западна и Източна римска империя.

Скоро след това източната част се обособява като самостоятелна държава – Византия. Много от историците приемат Аркадий като първи император на Византийската империя. Тя ще просъществува като такава до 1453 година, когато пада под натиска на Отоманската империя.

Западната римска империя остава под властта на император Флавий Хонорий. Управлението му продължава до 423 година, но е белязано от тежък упадък. Империята търпи тежки териториални загуби от нескончаемите набези на германските племена, с които слабият император Хонорий не успява да се справи. През 410 година Рим е плячкосан от вестготите, предвождани от Аларих и това е първият съкрушителен удар по Западната римска империя, която официално престава да съществува на 4 септември 476 година.

Няколко държави са претендирали за преки наследници на Римската империя. Византийската империя на изток реално е пряк продължител и наследник на римските традиции (византийският император Юстиниан дори успява да си върне обратно части от Западната римска империя през VI век, но не успява да удържи завоеванията си).

На запад, след падането на Рим възникват множество малки държавици. Едва през 962 година Отон I Велики е провъзгласен от папа Йоан XII за император на Свещената Римска империя, която под една или друга форма просъществува чак до 1806 година. Но Свещената Римска империя не е държава в общоприетият смисъл на думата.

По времето на най-големия си разцвет, в империята влизат Германия (която се явява нейното ядро), Северна и Централна Италия, Нидерландия, Чехия, както и някои райони на Франция; а от 1134 г. формално се състои от три кралства: Германия, Италия и Бургундия. През 1135 г. в империята влиза кралство Чехия, чиито официален статут в рамките на империята е окончателно утвърден през 1212 г.

Сред останалите претенденти за “наследници” на Великолепния Рим са Руската империя, двете френски империи (на Наполеон I и Наполеон III) и Отоманската империя. В Московското царство още по времето на управлението на Иван III се заражда теорията за “Москва – Третият Рим”. Теорията се базира на твърдението: Първият Рим падна, след него падна и вторият (Константинопол), Третият (Москва) е жив и ще пребъде”. Затова и множество от царските регалии и обичаи в Руската империя са пряко внесени от обичаите и регалиите на Византия.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви