Митове, в които не трябва да вярваме

Ние обичаме да слушаме и четем, и по правило обожаваме митове. Нещо повече, ние вярваме в митове, даже когато здравият разум ни подсказва друго. След като прочетете този текст, може би ще престанете да вярвате в някои от тях.

Захарта превръща децата в енергични чудовища
Малките палавници, изглежда, имат неизчерпаеми запаси от енергия. Те могат да тичат, да викат и да скачат по цял ден. Децата обичат сладкото и могат да ядат в промишлени количества от него. Твърдения са верни, но не са свързани помежду си.

Анализ на шест независими проучвания доказва, че децата са хиперактивни, без значение дали са яли захар или не. Самото изразходване на енергията, която имат, води до изморяване, а това е една от причините за лошото им настроение след това.
Ключът се крие у родителите. Колкото по-критични и нетърпеливи са те, толкова по-непослушни ще бъдат и децата им. Захарта е само оправдание.

Ноктите продължават да растат и след смъртта
Това зловещо твърдение може да ви изправи косата или поне да ви накара да потръпнете. Ако беше истина. Но всъщност това е част от онези митове…

За да може тъканите да продължават да растат, те трябва да бъдат живи, което означава, че се нуждаят от кислород (който обикновено се пренася в кръвта, докато сте живи и сърцето ви работи) и хранителни вещества от храната (която не приемате след смъртта). Погрешното схващане може да се дължи на това, че кожата се отдръпва от нокътя посмъртно и затова те изглеждат по-дълги, без всъщност да продължават да растат.

Еволюцията задължително означава по-добре
Еволюцията кара организмите да преминат от по-ниското към по-високото стъпало. И това е поредният мит. Факт е, че естественият подбор си върши своята работа и запазва полезното, но има и видове, които са оцелели и не са се променили през много дълъг период от време. Те са успели така да се приспособят към средата си, че да не се наложи да се променят.

Има и такива, които са се променили, и то много, но промяната не е била към нещо по-добро. Някои се променят, но не е задължително това да бъде свързано с адаптация към заобикалящата ги среда.

Човек може да се рее из Космоса
Разбира се, че може. И се носи ли, носи… Да, но във филмите, където тази сцени внасят драматизъм или запълват дупки в сюжета.

В действителност човек може да оцелее не повече от 15-30 секунди в открития Космос, и то при положение че си е поел въздух преди това (за да може дробовете му да не се пръснат и да изпратят въздух в кръвта му). След 15 секунди или малко повече липсата на кислород води до загуба на съзнание и след това и до смърт.

Правило за петте секунди
Ако сме честни, трябва да си признаем, че сме се сблъсквали с правилото за петте секунди. Дори да не сме били ние тези, които са го спазвали. То е просто – ако изпуснеш нещо на земята и го вдигнеш, преди да е стояло там повече от пет секунди, можеш да го изядеш.

Пълни глупости. Микробите ще полепнат по него и за секунда. И да, те не са се уплашили от удара. Но митовете са си митове…

Като приемем това, е хубаво да отбележим, че понякога не е толкова лошо да се сблъскаме с някои микроби, защото ни помагат да изградим имунната си система. Така че оставете хронометъра и преценете какво да ядете.

Тъмната страна на Луната
Луната има тъмна страна. Звучи мистично и загадъчно и напълно се връзва с всичко останало, което й приписваме. Само че всяка част от Луната е осветена по някое време. Заблудата се дължи на това, че тя винаги е обърната с една и съща страна към нас.

За Луната е характерно синхронно въртене, поради което само едната ѝ страна (или нейната „близка страна“) е видима от Земята – времето, за което Луната се завърта около Земята, е равно на времето, за което извършва ротация около оста си. Другата страна на Луната (тъмната й) остава винаги скрита.

Мозъчните клетки не се възстановяват
Умре ли веднъж мозъчна клетка и край – повече никога не може да бъде възстановена. Причината този мит да бъде толкова разпространен е, че учените много дълго време бяха убедени в неговата достоверност. Но в Швеция откриха неизвестен досега механизъм, благодарение на който поразен от инсулт мозък може да започне да възпроизвежда наново загиналите нервни клетки. Резултатите от изследването бяха представени и в редица научни списания.
Има и надежда, че болните от алцхаймер могат да победят болестта и за нея да се намери лекарство.

Да умреш от падаща стотинка
Ако някой изпусне стотинка от много, много висока сграда и тя падне върху някой случаен минувач долу, ще го убие. Отново заблуда, но пък достатъчно срещана във филмите и сериалите.

Смята се, че монетата ще набере такава скорост, че ако падне върху нечия глава, това ще бъде краят за притежателя й. Всъщност той ще усети удара, но той няма да бъде достатъчно силен, за да предизвика смъртта му. Така че си събирайте стотинките, но все пак внимавайте, докато вървите.

Мълнията никога не пада два пъти на едно и също място
Това е един от опасните митове. Следващия път, когато видите мълния да пада на дадено място и се изкушите да се затичате натам, не е лошо да помислите отново. Защото мълнията пада два пъти на едно и също място. Дори е често срещано. Разбира се, високите дървета и сгради са вероятни мишени. Ако има дърво насред голямо поле, вероятността то да бъде ударено е много голяма. Нужно е време, преди мълнията да си намери друга цел.

Същото е и с високите постройки. Например Емпайър Стейт билдинг е удряна около 25 пъти годишно.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви