Лилит - истината за първата жена

В древността Лилит е царица на нощта, хубава жена с криле, държаща в ръцете си жезъл и пръстен (символи на мъжкото и женското начало) и с крака, завършващи с птичи пръсти (намек за небесния й произход). Тя е стъпила на два лъва и има изобразени бухали от двете си страни.

Във Вавилонския Талмуд, чиито текстове са доста по-късно записани от тези на Тора, Лилит е описана като демонично същество с дълга коса и криле . Трактатът Шаббат, 151б пък предупреждава самотно спящия у дома си мъж, че може да бъде обхванат от демона Лилит против неговата воля.

Според “Битие” Бог създава човека по Своя образ и като мъж, и като жена от пръст, на която е вдъхнат живот: „…мъж и жена ги създаде“ (Битие 1:27). И по-нататък: „И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа“ (Битие 2:7). Затова може да допуснем, че преди Ева Адам е имал друга жена, която Господ създава едновременно с него, от същия материал и с равни права. Смята се, че именно Лилит е тази първа жена. Тя била много красива, но не можела да понесе мъжът да доминира над нея и затова се разбунтувала и избягала от него.

Според едно от преданията за сътворението на света, Лилит била първата жена на Адам – Господ я сътворил от тиня и кал. Съвместният живот на младите обаче не бил никак дълъг. Без съмнение Лилит може да се нарече първата феминистка в света – тя се считала за равна на Адам във всяко отношение и отказвала да бъде под него, когато правели любов.

Когато Адам настоял това да се промени, Лилит го изоставила и самотният несретник отишъл да се оплаква на Господа. Бог избрал трима ангели – Санви, Сансанви, Семангелаф и ги изпратил да върнат избягалата жена. Небесните пратеници открили следите и покрай бреговете на Червено море. Там еманципираната жена се отдавала на разврат с група похотливи демони, от които вече била успяла да роди стотици демончета. Aнгелите и предали божията воля – да се върне при Адам, но Лилит отказала. В крайна сметка се съгласила на компромисен вариант – заклела се, че ако види имената на тези ангели недалеч от някое новородено, ще пощади живота му. Ангелите приели тези условия.

Така Адам изведнъж се оказва сам в Райската градина… Впоследствие Бог създава Ева от плътта на Адам, за да може той да има жена, която да му се покорява: „И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.“ (Битие 2:18). „И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.“ (Битие 2:22). „А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.“ (Битие 2:23).

Защо, след като жената вече е създадена, Адам се оказва сам в Райската градина и се налага да му се направи нова спътница в живота? Какво е станало с първата жена? Петокнижието упорито мълчи по този въпрос. Нещо повече, християнските преводачи на Стария завет всячески се опитват да изличат името на Лилит от текстовете му. В канонизираните църковни книги паметта за нея е завинаги изтрита. В книгата на пророк Исая например името на Лилит е заменено с думата „бухал“.

Коя е Лилит и защо е трябвало да изчезне от преводите на свещените еврейски книги? Тя е създадена заедно с мъжа и е равна на него по сила, интелект и произход. И е първата жена, опълчила се срещу неравенството, наложено от мъжа. Тя отказва да се подчини на Адам, напуска райската градина и отнася със себе си знанието, което Яхве й е дал – формулата, съдържаща тайното свещено име на Бога.

Оттогава датира и нейното демонизиране. Когато Бог забранява на Адам и Ева да ядат от Дървото на познаване на доброто и злото, може би змията, съблазнила Ева е била именно Лилит – за да отмъсти и да докаже, че и Ева не е съвършена. Говори се, че Лилит е била и първият вампир – след като избягала от мъжа си, тя се озлобила и започнала да съблазнява мъже, след което да ги убива, да пие кръвта им и да се храни с плътта им.

В средновековна Европа тя била обявена за жена на Сатаната, и господарка на нощта и тъмнината. Вярвало се, че Лилит била подпомагана в своите кръвожадни среднощни приключения от сукуби, които се събирали с нея близо до „планините на мрака“ и празнували с демона-любовник на Лилит – падналия ангел Самаил (името му означава „отрова Божия“).

Някои поети и художници обаче не са съгласни с това демонизиране и описват Лилит като изключително привлекателна млада жена със змия в ръце – символ на вечната съблазън и връзката й с творящото природно начало.

Викторианският поет Робърт Браунинг пише за Лилит в поемата си „Адам, Лилит и Ева“. Авторът обрисува Лилит и Ева като приятелки, седнали от двете страни на Адам. Пред лицето на Смъртта, от една страна Ева споделя, че никога не е обичала Адам, а Лилит ѝ признава, че таи в душата си безгранична любов към него

Данте Габриел Росети изразява искреното си възхищение от Лилит в поемата си „Черната луна“ заради способността й да омагьосва мъжете и да ги кара да губят разсъдъка си.

Ръдиард Киплинг също разказва за Лилит и Адам в поемата си „Най-старата песен“. В нея Лилит обвинява Адам, че той винаги се е преструвал, че обича Ева и изплаква болката си от това, че е избрал да сподели живота си с нея, вместо с истинската си любима.

В текстовете на автори като Гьоте, Гумильов, Набоков и Цветаева нейният образ е противопоставен на заетата единствено с кухнята и домакинството Ева.

В картината “Лилит” на английския писател и художник Джон Колиер е изобразена прекрасна гола жена с дълги руси коси и съвършено тяло, която е обгърната от огромна змия и нежно е опряла на нея лицето си.

Може да се каже, че Лилит и Ева са символ на раздвоената женственост, съставена от две невъзможни да се примирят части: несломената от мъжкото властолюбие жена, и другата, която му се е покорила в името на семейството и продължението на живота.

Съпротивата на Лилит не е срещу Бог, а срещу властолюбието на Адам. И тъй като не е престъпила Божията заповед да не яде от Дървото на познанието, тя е свободна и от първородния грях. По-късно създадената Ева е олицетворение на подчинеността и неравностойното положение на жената. Колкото Лилит е жив и пълнокръвен образ на свободна, силна и независима жена, толкова Ева е непълноценна и зависима физически и духовно от своя господар и повелител – мъжа й. Но като Божие създание, в което е заложено първоначалното съвършенство на човека, Ева усеща своята непълноценност и се стреми да я преодолее.

Това поставя мъжа в раздвоено положение. От една страна, неговото огромно его и жаждата му за власт го карат да живее с Ева. От друга, той помни, че има една красива, независима и горда жена на име Лилит, равна с него и негова сродна душа, с която нещата са можели да изглеждат съвсем различно, ако не е било това негово желание да я владее и да я употребява не според божественото й предназначение. Ева е скучна, Лилит – вече недостижима. Тя отдавна е надраснала миналото, запазвайки своята независимост от мъжете. Времето след грехопадението, през което Адам и Ева е трябвало да се борят за своето физическо оцеляване, за Лилит е спечелено за духовно развитие.

Когато Ева среща Лилит след грехопадението, тя вижда, че тя не е никакъв демон, а подобна на нея жена, само че много по-умна, красива, образована, целеустремена и свободна. Лилит предлага на Ева да се сприятелят, но Ева я обвинява, че е себична, задето не е готова да се подчини на Адам и да се жертва за него. И Лилит огорчено обръща гръб на Ева, продължавайки по своя път, посветен на самоусъвършенстването.

Оттогава Лилит очаква Адам и Ева да се сдобрят с нея и заедно да работят за израстването на човека за да се изпълни първоначалният божествен план. Ала чакането й е напразно, защото гордостта и глупостта държат здраво във властта си прогонените от Рая Адам и Ева.

Оттогава продължава да расте и онази пропаст между дъщерите на Ева и тези на Лилит, първите незаслужено толерирани, вторите – незаслужено отхвърляни в човешкия свят. Дъщерите на Лилит страдат затова, че избирайки самоусъвършенстването, не могат да имат мъж, а Евините дъщери страдат от липсата на свобода и мъжко уважение.

Решението на конфликта е в Адам, в неговата готовност да се откаже от своята себичност и да се завърне при първоначалния замисъл на Бога да създаде духовно андрогинен човек, съставен от две различни, но равностойни по интелект, душа и права части – мъжка и женска…

3 КОМЕНТАРИ

  1. Според “Битие” Бог създава човека по Своя образ и като мъж, и като жена от пръст, на която е вдъхнат живот: „…мъж и жена ги създаде“ (Битие 1:27). И по-нататък: „И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа“ (Битие 2:7). Затова може да допуснем, че преди Ева Адам е имал друга жена, която Господ създава едновременно с него, от същия материал и с равни права. Смята се, че именно Лилит е тази първа жена. Тя била много красива, но не можела да понесе мъжът да доминира над нея и затова се разбунтувала и избягала от него.

    … от цитата по горе изваждате тъпо заключение. Това вие си го измисляте. Никаде не се споменава или намеква за такава жена. Всчкото писание, което е Богу вдъхновено е старателно съхранявано и преписвано стриктно, не може да отнемеш или прибавиш нищо. За да започне някой да твърди подобно нещо, което не го пише в Божието Слово, то той няма Божия Свят Дух, а е движим от друг дух, а именно духа на антихриста. Християните търсим истината, ако това го пишеше, никой от нас нямаше да го махне, защото търсим истината. И доказателство за това е, че държим на това, което е писано. Ако беше писано щяхме да държим на него, но то не е и затова е в Кабала, защото няма място в истината, а в лъжата.
    Освен това много е примамливо да повярваш на лъжата и въобще не е съблазнително да вярваш на истината! Много им се ще на някои да повярват на бунта на тази жена, защото бунта живее в хората и ех да можеше да си го изявят без да бъдат осъждани… Разбирайте ме на къде бия! Много ни се ще да си оправдаем страстите. Да можем да се изпълваме в тях без да бъдем осдъдени, а пък ако имаме пример за насърчение, като тази жена, ще е чудесно!
    Много е трудно да останеш в истината, защото трябва да се изправиш срещу страстите си, срещу себе си! Не случайно в Божието Слово Библията пише, че пътят е тесен и вратата е тясна и малцина са тези, които ще минат през нея…
    Който в каквото иска да вярва …. истината е една!!! Има РАЙ има и АД!!! Райската врата е тясна! Който приеме Исус Христос за Божий Син и, че е умрял за греховете му и го приеме за свой Спасител и го последва, той ще има прощение на греховете и вечен живот! А който не вярва ще бъде във вечността във огненото езеро. Не 1000 години, не 1 000 000 години, вечно без край, вечно осъждение!!! Това го пише в Божието Слово Библията!!!
    Ако търсиш ИСТИНАТА чети Библията!
    Ако търсиш лъжата, чети каквото си поискаш!

  2. До г-н pilej ,
    ……Е, както си казал така да бъде:
    „Християните търсим истината, ако това го пишеше, никой от нас нямаше да го махне, защото търсим истината. И доказателство за това е, че държим на това, което е писано. Ако беше писано щяхме да държим на него,…“
    Вижадам, че умееш да квалифицираш хората, които имат различно мнение от твоето с оидни думи. Явно това е начало на твоето духовно извисяване. Може би сис си помислил, че с това си се издигнал в очите на твоя Бог. Не забелязах да имаш знания и да и си способен на апологетика, но затова пък си агресивно емоционален, ако някой не влиза в твоя размер на разсъждения.
    Е, …ето ти някои интересни факти от Библията. Сам си писал, че търсиш и истината и ще държиш на на това, което е писано в нея.
    Първи въпрос: Познаваш ли твоя Бог в който вярваш. Емоционално може би ще ми кажеш „ДА“. За което силно се съмнявам, защото няма човек, който да познава Бога.
    Второ: знаеш ли, че твоя Бог е казал в Исая 45:7 “ Аз създавам светлината и творя тъмнината;
    правя мир, творя и зло! Аз съм Господ, Който правя всичко това.“
    Трудно ще ти е да приемеш, че твоя Бог твори зло. Но, трябва да го приемеш. В Библията, а ти държиш на истината. Нали??? Или може би сега ще се отметнеш и ще разтегнеш дълги обяснения за друг контекст. Но, аз ще аргументирам твърдението.
    Дяволът, Сатаната, Луцифер и всички определения, които може да използвате(защото никой не знае името му) е просто едно творение. И като такова той не е някаква самостоятелна движеста се единица с власт на самия Създател, а изпълнява това, което му е определено. Просто едно творение във вселената. Чрез него върху човека се извърват различни не добри действия. Но, нека някой ми отговори. Ако държа пръчка и те удрям с нея. …кой всъшност те удря? Пръчката или аз?
    ще продължа за твоя Бог. Знаеш ли и осъзнаваш ли, че Той е избил цяло едно човечество по време на потопа. Никой човек не извършил подобен геноцид. Разбираш ли и осъзнаваш ли, че Той многократно е извършвал жестокост върху хората: Избил е малки невинни деца на всички първородни. Заповядва да се избият амаличаните абсолютно всички- мъже,деца, жени(дори бременни) до животните даже. Кара евреите да се избиват помежду си…всеки да убие брата си или ближния си, ако ще и да е майка, защото са се поклонили на телете в пустинята. Когато Йов е изпитан за правдата си биват избити децата му, а накра му се възвръща двойно все едно Йов не живо същество, а е някаква вещ и му се разплаща за загубите, докато са си правили облог с дявола. Мога да цитирам още много, но не е нужно.
    Прочел ли си, че в посланието към Римляните се казва следното:
    „…Понеже творението (природата) беше подчинено на слабост (несъвършенства, немощ) не поради някаква своя слабост (вина), но по волята на Този, Който така го подчини – като му остави надеждата, 21 че самата природа (творението) ще бъде освободена от робството на тлението (разпад, поквара) в славната свобода на Божиите деца..“
    Това означав, че в тази форма на живот си поставен имено поради твоя Бог. И вмвсто да ми говориш заучените фрази за греха на Адам и Ева е добре да мислиш върху библията. Защото тя казва, че при сътворението слънцето и луната са на правени за да пказват времена и години: “ и да са знаци за годишни времена, за дни и за години..“
    Знам, че ти е трудно да схванеш какво ти „говоря“. Но, ти обяснявам, че още преди Адам и Ева да съгрешат света е създаден в затворена времева зона и среда. А там е поставен човека. Библията завършва с книгата „Откровение“, където се казва, че няма вече слънце и луна, защото Бог беше светлина. Но, се си замисля са значението, че означва преминаване на вечност. Край на затворената времева зона и плътската тленна форма на живот.
    Преди да има грях има подготвена огранечена среда. И в тази ограничена среда е поставен човека е облечен в тление и немощ. И целия му живот ще е непрестанна борба, болка, страдание и неспособност в стремежа му към съвършенство.
    Сега ще попитам отново! Познаваш ли твоя Бог? Знаеш ли, че ако наистина съществува огнено езеро с осъдени. То и най-извратения човешки ум не е способен на такова вечно зло.
    Ще прескоча да обяснявам, че не ада е място на наказание, защото той сам предава своите мъртви по врем на големия съд. Нито пък е царство някакво на Сатана, защото е приготвено се казва за осъждение на дявола.
    Та пак ще те питам. Познаваш ли твоя Бог?
    Знаеш ли че юдаизма, християнството и мюсюлманството са най- жестоките религии. Човеците в стремежа си да подражават на този Бог подсъзнателно приемат неговия модел на безкомпромистност и жестокост . Затова в тези религии няма толерантност, към нищо различно от тяхното съждение. Нещо, както теб. Ти си вече обработен. Не приемаш различни гледни точки. Единствено чуваш през твоя шаблон и рамка на виждане. Искаш всички хора да са в тази рамка, иначе е грешно и покварено и неправилно според теб.
    Мислите, че така сте угодни на Бога в своите крайности на фалшива првда и добродетел.
    И ще завърша…..Познаваш ли твоя Бог?

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви