Жанг Жунг - мистериозните хора от Тибет

Преди много векове, високо в планините на западен Тибет, племето Жанг Жунг създало напреднала цивилизация. Тя притежавала технологично величие, богата култура и пантеон от богове, оглавяван от висше същество със странен и възхитителен произход.

Проф. Джон Винсънт Белеза (John Vincent Bellezza), който е старши научен сътрудник към Тибетския център във Вирджинския университет, изучава археологическото наследство, божествата и културата на народите от западен Тибет вече повече от 25 години.

Преди интензивните проучвания на Белеза не се е знаело много за хората Жанг Жунг. „Самите тибетци са забравили предишните си постижения, а комунистическият режим в Китай нямал представа какво се крие във височините на платото“, пише Белеза в блога си.

Мястото, където е процъфтявала цивилизацията Жанг Жунг се намира на 1600 км северозападно от столицата на Тибет – Лхаса. Това е област, богата на езера, равнини и дълги планински вериги, а в наши дни е почти напълно обезлюдена. Но между 500 г. пр. н.е. до 625 г. сл. н.е. това не е било така.

Удивителен ансамбъл от монументи говори за съществуването на хора по тези места още преди 2500 г. Замъците на Жанг Жунг се намирали по високите места, обграждайки земеделските селища. В скрити кътчета имало религиозни храмове, а гробниците били изграждани в незаселените местности. Много от крепостите и замъците са направени изцяло от камък.

Жанг Жунг били запознати както със скотовъдството, така и със земеделието. В гробниците са открити множество артефакти. А други случайно се появили на пазара за антики и произведения на изкуството. Това били скъпоценни камъни, различни метални инструменти, керамични съдове, дървени предмети, коприна и вълнени платове.

Споменът за цивилизацията Жанг Жунг се е запазил в някои местни митове и истории. Те ни дават възможност да разберем поне малко за обществото и културата на древната цивилизация. Говори се за изграждането на замъци, храмове, гробници, отводнителни системи и работилници. Аристократите живели в защитени крепости, докато фермерите и скотовъдите обитавали далеч по-обикновени жилища. Въпреки това клановите и ритуални обичаи свързвали различните прослойки на обществото и то се превърнало в силна конфедерация, просъществувала доста векове.

Боговете на Жанг Жунг все още не са забравени, благодарение на религията Бон. Главното божество се нарича Гекхое. В текстовете на Бон пише, че в празнотата на космоса Гекхое се появил от блестящо скъпоценно яйце. Това прекрасно яйце започнало да се спуска към земята с помощта на изначално същество, представляващо ярка светлина. След това, смесвайки се с блясъка на бащата планина и майката езеро, яйцето се излюпило. От това магическо яйце излязъл Гекхое – повелител на земята във формата на свиреп див як.

Този божествен кристален як попаднал в страната на Жанг Жунг, точно зад „Великата снежна планина“. По това време Земята се разтрисала в шест различни посоки и океаните били неспокойни. След това, в небето се появила брилянтна светлина, в пространството се чували мелодични звуци, а на Земята започнали да растат красиви цветя. Върху огнените рога на Гекхое паднали канари от върха на Великата снежна планина, но той ги разхвърлял наляво надясно.

Легендата гласи, че и до днес дупките от рогата и копитата на Гекхое могат да бъдат видени по хребета на планината. Във финалната фаза от съществуването на Гекхое, кристалният як се превърнал в светлина и се просмукал във Великата снежна планина, а оттам се появявал в неизброими форми.

Професор Белеза казва, че в религията, сега наречена Вечен Бон, Гекхое е крал на боговете и наблюдава всички хора и същества в западен Тибет. Той имал власт над множество духове, някои от които много силни, други – не толкова. На езика на Жанг Жунг Гекхое означава Разрушителят на демони. И въпреки че кралството Жанг Жунг датира от 500 г. пр. н.е., текстовете, които описват Гекхое са едва на 1000 години.

Въпреки това проф. Белеза е посетил едно от праисторическите селища и смята, че е открил мястото, където според легендата Гекхое е слязъл на Земята. За жалост обаче произходът на това селище е изгубен в историята, пояснява Белеза. Няма нито писмени, нито устни сведения, които да потвърдят теорията му.

Постройките в това селище са на височина от 5130 до 5250 метра над морското равнище. Това е над нормалната височина, до която хората могат да живеят комфортно. Жанг Жунг са успявали да правят това по време на каменната ера, защото климатът тогава е бил по-мек, а и самият народ е бил енергичен и технологично напреднал, добавя професорът.

„Въпреки че цивилизацията Жанг Жунг е изчезнала отдавна, едно от най-фундаменталните им послания се е запазило и до днес в сърцата на тибетците. То е напълно ясно – човешкият дух не умира никога.“

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви