Лесно ли се поправя конституция?

Кои са най-известните редакции на Конституция – освен родните? Американските, разбира се. 27-те поправки са сред най-цитираните чужди закони по света. Някои от тях са универсални – като първата, гарантираща свободата на словото, 13-ата, премахваща робството, или 19-ата, даваща право на глас на жените. Други са основно техни или рядко срещани – втората за правото на носене и притежаване на оръжие, 18-ата, която забранява алкохола, и 21-ата, която го позволява.

Закон за правата е колективното име на първите 10 поправки. Техен създател е Джеймс Мадисън. И те са приети „ан блок” от Първия конгрес на Щатите. Тази пъргавина е похвална, особено на фона на 27-та поправка. Тя е внесена за обсъждане на 25. 09. 1789 г. Ратификацията й се е състояла на… 07.05. 1992г.! Закъснението е само… 203 години!

Съдържанието й е: „Гласувано от сенаторите повишение на собствените им заплати, влиза в сила от следващия Сенат.”

Нашите депутати такова гласуване го правят за отрицателно време, и – ако може – със задна дата!

Но освен това тогава е имало и много предложения, които просто не са били приети. Съща като у нас, американската Конституция се променя трудно. Нужни са, първо, две трети от Конгреса, и второ, две трети от всички щати.

За разлика от нас обаче само предлагането на поправка е било далеч по-лесно – което е явно от 11 000, които Националните архиви разкриха при отбелязването на 225-ата годишнина от американската Конституция, разказва в. „Вашингтон пост“.

Някои от неодобрените предложения са много странни – като това от 1911 г., което дава на Конгреса силата да защитава мигриращите птици. Или от 1846 г., което предвижда президентът да се избира с лотария.

Всеки щат гласува за свой кандидат, после за всеки кандидат се слагат толкова негови топки, колкото конгресмена има в щата му. Една топка се вади на случаен принцип. Така се избира и вицето.

Кристин Блекърби, експерт от Националните архиви, смята, че това е било опит да се избегне напрежение около робството.

„Имало е много спорове дали следващият президент да дойде от робски или свободен щат и е имало хора, които са говорили за сепаратизъм, ако едната страна победи.“
Лотарията звучи безумно, но е можела да бъда някакво решение.

Предложение от 1860 г. пък предлага да се махне изцяло постът на президента и да се замени с изпълнителен съвет. Друго от 1886 г. пък е щяло да създаде първи, втори и трети вицепрезидент.

През 1893 г. идва предложението страната да се прекръсти на Съединени световни щати, а по-рано, през 1866 г. – на Америка.

През 1838 г. тогавашен либерал – Уилям Грейвс, и демократ (всъщност съвременен републиканец) Джонатан Сайли, се срещнали на дуел. Либералът застрелял демократа. Десет дни по-късно имало предложение участвали в дуел да нямат право да представляват народа.

Една скорошна промяна, одобрена от Конгреса през 1978 г., дава на жителите на Вашингтон пълно представяне в Конгреса. Щатите обаче не са я одобрили.

Някои са притеснителни. Четири години преди премахването на робството през 1865 г. предложение се е опитало да го запази. Започнала обаче Гражданската война, а след нея въпросът е бил практически решен.

Промяна през 1912 г. пък предлага чернокожите да не могат да се женят за бели и или хора от други раси.

През 1938 г., след отмяната на сухия режим, е било предложено пиянството да е незаконно. Това не стигнало доникъде, но копия в архивите все още имат анонимни и иронични коментари по листата с молив:

„Защо не добавим… че периодът, известен като „събота вечер“, да бъде свален от календарите на САЩ и премахнат?“

„Конгресът и няколко щата трябва да имат равностойно право да променят човешката природа от време на време, по собствена преценка.“

Горните коментари да ви напомнят с нещо сегашните ни форуми? После пак кажете, че има нещо ново под слънцето…

 

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви