Защо вещиците полетели на метли?

В Европа, през средните векове и началото на Ренесанса, хлябът е приготвян предимно от ръжено брашно. А ръжта и някои близки до нея култури, много често са заразени със спорите на брашнестата ръжда (вид гъба). Те в по-големи дози може да се окажат смъртоносни. В същото време, малки дози от същите тези спори са мощно халюциногенно средство. Добре, но къде тук са вещиците и къде – метлите?! Предстои да разберем.

В летописи от ония времена често се споменава за нещо, от което страдали европейците. Наричали го „танцуващо побъркване“. На улиците по градовете и в селата можело да се видят групи танцуващи хора със запенени уста, които дърдорели каквото им дойде на ум. И този танц продължавал докато не припаднели от изтощение.

Хората, преживели такова „полудяване“ по-късно разказвали за невероятните видения, които ги спохождали. (През ХХ век, докато изследвал брашнестата ръжда, Алберт Хофман открива халюциногенните свойства на ЛСД.)

И както много често се случва в подобни ситуации, хората решили да се възползват от тези знания. И да намерят как да използват свойствата на брашнестата ръжда. Покрай това започнали да търсят и други растения с подобни въздействия. Дейвид Крол от Forbes пише, че халюциногенни вещества се съдържат също в обикновена беладона, Черен блян или Черна попадийка, Лекарствена мандрагора и Татул.

През XVI век лекарят на испанския двор Андрес де Лагуна заявява, че намерил „гърне, пълно със зелен мехлем, приготвен от такива треви като бучиниш, беладона, черен блян и мандрагора“, в дома на човек, обвинен в магьосничество.

Но от къде в легендите се появяват метлите? Работата е в това, че за да достигнат до халюцинациите, първите наркомани практикували малко по-сложен метод в употребата на наркотиците, отколкото простото му поглъщане. При поглъщането на тези „стари халюциногени“ имало много странични неприятни ефекти – тежест, повръщане, раздразнение на кожата…

Тогава хората разбрали, че ако тези вещества попаднат в организма през кожата, то може да се избегнат неприятните странични ефекти. Освен това открили, че веществата най-добре се поемат през потните жлези под мишниците и лигавиците на половите органи.

Така хората използвали натрупаните знания в областта на фармакологията за производството на наркотични мехлеми – тоест „вещерски пособия“. А за да се нанесат тия мехлеми с максимална ефективност, се възползвали от един инструмент от домашното стопанство – метлата. И по-специално – надявам се улавяте мисълта – с дръжката на метлите.

В един документ от 1324 година се казва следното:
„При един обиск в стаята на млада жена открили тръба с мазило, с помощта на това тя нанасяла веществото, а после дълго време подскачала и бягала“.

През XV век Джорданес де Бергамо (Jordanes de Bergamo) пише следното:
„Простият народ вярва, а вещиците си признават, че в определени дни или нощи мажат дръжките на метлите си с мехлеми и ги яхват, докато отиват на определените предварително места за сборища; или си мажат мехлема под мишниците или на други окосмени места“.

Това изяснява как се появяват метлите. Обаче, какво става с летенето на тях?

Отчасти образът с летенето на метли се обяснява с ролята на метлата в езическите култове. Метлата въплъщава в себе си баланса на мъжката енергия (дръжката, превръщаща се във фалически символ) и женската енергия (метличината). Това е обяснението, защо метлата често е използвана в брачните ритуали.

Далеч по-правдоподобно обаче звучи обяснението, че хората, „яхнали метлата“, намазана с халюциногенни мазила, буквално са ползвали дръжката й, за да се отдадат на блаженството. Практически са ползвали метлите за „да полетят“.

По всяка вероятност точно това се е случвало. През 1966 година Гюстав Шенк описва ефектите от въздействието на тропановите алкалоиди по следния начин:

„Зъбите ми са яко стиснати и ме обзема безумна ярост… но аз знам, че ме изпълва особено чувство на радост, свързано с това, че краката ми са много леки, че самият аз ставам по-голям и се освобождавам от тялото си. Всички части на тялото ми като че ли се отделят една от друга, и се плаша, че ще се разпадна на части. В същото време усещам упоителната сладост на чувството, че летя… Летя към целта на моите халюцинации – облаците, небето, стада животни и реки от течен метал – всичко се върти около мен.“

Сега знаете цялата история – от ръжта до летящите метли. Но в чисто културното въображение не се налагало „вещиците“ да променят чисто битовото предназначение на метлите, за да ги обвинят в „магьосничество“.

През 1976 година Линда Капораел публикува работата си, в която предполага, че през XVII век Масачузетс става неволна жертва на масово заразяване на ръжта със спори на брашнестата ръжда. Около работата й и до днес се спори, но учените все пак смятат, че предположенията й имат достатъчно основания.

През 1692 година Масачузетс действително преживява бум в заразяването на посевите с тази гъба, която е в основата на много от „вещерските мехлеми“. А къде е бил епицентърът на заразата? В Салем (съдебният процес на Салемските вещици е точно от 1692г.)

Меган Гарбер, „The Atlantic“

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви