Самуил разбива Вайсилий при Траянови врата

Като конкретна причина за началото на похода на император Василий II Българоубиец летописците изтъкват действията на българите в териториите, които ромеите смятат за свои. От думите им оставаме с впечатлението, че василевсът тръгва с категоричното намерение да унищожи Самуиловата държава. Но ще последва неуспешната му обсада на Сердика. А след това и погромът, който Самуил ще му нанесе при Траянови врата.

Лъв Дякон пише: „…император Василий тръгна в поход срещу мизите, като събра войските си, защото тяхната дързост и жестокост, дишаща убийство, заплашваше ромейската държава. Те безпощадно ограбваха македонската земя и избиваха всичко поголовно. Затова, движен по-скоро от буен гняв, отколкото от благоразумие, той бързаше да ги смаже с едно нападение”.

От своя страна Скилица казва: „Императорът, който искал да си отмъсти на Самуил за стореното, след като се отърсил от грижите си около Склир, събрал ромейските войски и решил сам да потегли срещу България”.

При анализ на нападението над Сердика и последвалия разгром на византийците е нужно първо да си отговорим на въпроса, защо именно този град е избран от ромеите?

С действията си в областта на Солун цар Самуил явно показва, че именно този град е неговата крайна цел. Тъй като позициите му там са вече силни, Василий II решава да пренесе бойните действия дълбоко в Балканския полуостров като така отдалечи българския владетел от втория град в империята.

От стратегическа гледна точка, при една евентуално успешна кампания, империята си осигурява прекрасен изходен пункт за атака към западните български земи. От там бойните действия биха се пренесли много близо до центъра на Самуиловата държава. А отвоюването на крепостите около Солун няма да бъде проблем или поне би било много по-лесно.

Византийската армия се насочва към целта си по традиционния диагонален път Адрианопол–Филипопол–Сердика. За начална точка на похода е избран Пловдив, като там е съсредоточена армията. Главното направление за атака над Сердика е по долината на река Марица и проходите на Ихтиманските планини.

Скилица ни дава сведения, които малко се различават от тези на Лъв Дякон. Според него армията спира в крепостта Стопинион. При преглед на картата можем да открием логика в думите на Скилица и да ги приемем за достоверни.

Тъй като армията се намира в планинска местност, много по-сигурно би било тя да се установи на лагер в укрепление отколкото да се разположи на открито пространство. Още един довод, който може да подкрепи твърдението на Скилица е непосредствената близост на Стопинион до Сердика. Всичко казано води до твърдението, че двата извора се допълват.

Най-вероятното място, на което владетелят на ромеите разполага военния си лагер е района на Слатинското възвишение. Там минавал старият римски път от Пловдив към Средец. Съществуват сведения, че там в Античността е имало римска пътна станция. Мястото е защитено, а в подножието на възвишението протича Слатинска река, където можела да бъде водена на водопой многобройната византийска конница.

Думите на Лъв Дякон описват пред нас двадесетдневна, неуспешна обсада на градските стени. Като причина за това той изтъква неопитността и неподготвеността на военоначалниците. Можем да приемем думите за достоверни, тъй като император Василий II подхожда доста наивно към обсадата и похода като цяло. Той пренебрегва най-добрите си стратези и застава сам начело на войската си.

Явно убеден в успешния й край, тъй като цар Самуил се намира в Тесалия, василевсът не предприема решителни действия. И оставя армията си да бездейства 20 дена. Именно това позволява на българския владетел да извърви бързо пътя до Сердика.

Цар Самуил вероятно преминава по най-прекия възможен път Лариса–Битоля–Прилеп–Щип–Кюстендил–Перник–Владая. От тук нататък той има възможност да създаде план за отблъскване на византийците.

Сражението вероятно става около стените на самата крепост, тъй като войниците се намират в безредие, защото се пръснали, за да събират сено.

Резултатът от сражението е поражение за ромеите и отстъпление, вероятно отново в посока Стопинион.

Разликата в описаното от Скилица и Лъв Дякон относно битката при Сердика има своето логично обяснение. Скилица ни съобщава, че императорът вдигнал обсадата, защото във Филипопол Лъв Мелисин готвел заговор срещу него. Вече отбелязах, че за по-достоверен източник, заради това, че е съвременник, може да се приеме Лъв Дякон (посочва като причина неопитността византийските продводители), а Скилица пише това вероятно, за да премълчи провала на обсадата, поради липсата на здрава военна организация от страна на василевса.

От тук нататък армията на византийците е подложена на преследване от цар Самуил.

Тук личи и огромната роля, която играе конницата за успехите на българите. И при двата случая само бързото придвижване и възможността за маневреност прави успехите възможни.

Вероятно конницата преследва до р. Искър и след това, като оставя една част от нея да безпокои византийския ариегард, с другата по-голяма част от нея преминава през маршрута Долни Пасарел, Горни Пасарел, Чамурлии, Каралар и заема позиции в горите около с. Стамболово, където започва подготовката на удара от засада върху преминаващата ромейска армия.

Най-вероятното място, където се е състояло и самото сражение е именно тази местност – югоизточно от гр. Ихтиман. Причината за това е, че точно там е най-удобното място за подобен тип атака, тъй като византийската армия ще заема най-удобния строй, за да бъде атакувана – колона.

Също така, крайният пункт на обходно движение е именно в югоизточния край на полето, около Стамболово. Г. Кашев приема че горите, които по настоящем покриват района, са били там и в миналото. Те са осигурили прикритие в близост до пътя, който тогава минава от там и именно по него се е движела и ромейската армия.

Васил Аврамов описва похода на Самуиловите войни по следния маршрут – по долината на р. Искър до Самоковското поле и оттам се прехвърлят в Ихтиманското поле. При този вариант армията преминава по почти същия, гореописан път. Река Искър преминава през селата Долни и Горни Пасарел и влиза в Самоковското поле. Оттам наистина е възможно прехвърляне към Ихтиманското поле и с. Стамболово отново може да се обособи като изходен пункт за атака над преминаващата византийска колона.

Резултатът от тази перфектно подготвена засада е добре известен. Лъв Дякон описва пред нас пълен разгром на отстъпващите войски: „На другия ден войската преминаваше през една гориста и пълна с пропасти долина. Едва я беше преминала, достигна до стръмни и трудно проходими места, където мизите нападнаха ромеите и като унищожиха и много голям брой войници, взеха царската палатка със съкровището и разграбиха целия обоз на войската”.

Тази битка е една от най-славните в българската история. След нея предстои и зенитът на Самуилова България!

 

Станислав Вълев

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви

seventeen + eleven =