Лилия Маравиля е оптимизъм в действие, който скоро ще видим на бургаска сцена. Спектакълът, в който тя си партнира с Христо Шопов и Ирини Жамбонас „Всичко или нищо“ можете да гледате в зала „НХК“ на 13 октомври от 19:00 часа. Режисьор на постановката е Лиза Шопова. Събитието е част от програмата на пилотното издание на фестивала на изкуствата Порт Прим Арт Фест.

Тя е дама, която мигновено приковава погледите. Въздействието и се дължи не само на красивата ѝ външност, но и на заразителния смях, който буквално блика от нея. Лилия Маравиля изглежда и звучи така, сякаш във всеки един момент, ще избухне в чиста радост. Тя е от хората, чието положително отношение към живота личи във всичко – осанка, глас, маниери, характер – обикновено, се чудиш какво толкова забавно намират в живота и тази наша България, които толкова обичаме да рисуваме в черни краски. Но всъщност, някъде вътре, ти се иска да си като нея – на ръба на смеха.

Пътят и към актьорската професия стартира, когато нейна учителка я води в школата на братя Райкови във Варна. Приемат я. Там, тя прави първите си стъпки към изкуството и сцената. С нея, там се изявяват и Мария Сапуджиева, Мариус Куркински, Невена Бозукова, Петър Антонов.

„Неусетно разбрах, че искам да се занимавам само с това“ – разказва Лилия Маравиля. Логично, следва кандидатстване в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. „Първата година ме скъсаха. Мислех си, че не ставам за тази работа. Приятели – актьори, ми дадоха кураж“ – разказва тя. Приемат я от втория път. Става част от „златния клас“ на проф. Азарян. По-късно, завършва и майсторски клас при руския режисьор В. Фокин по системата на Мейерхолд.

Създава прецедент, когато II курс в НАТФИЗ получава покана за професионалната театрална сцена – в революционната постановка „Лулу“ на проф. Азарян (по Фр. Ведекинд, 1991). Киното и „се случва“ още в първи курс. „Имах късмета да играя в „Индиански игри“ на Иван Андонов. Във филма играеше и Христо Шопов – брат на моята приятелка Лиза Шопова, с която заедно бяхме в класа на проф. Азарян. Тя, го беше инструктирала да ме подкрепя и да ми помага“ – смее се прекрасната ни актриса. „Тогава, започна приятелството ни, което продължава и до днес. В киното ни събра отново Love.net, а в театъра – постановката „Догодина по същото време“. Чувстваме се отлично на сцена заедно. Коментирахме, че би било чудесно да играем и още някъде в екип. Понеже и двамата сме си партнирали с Ирини Жамбонас – Христо в „Маргарит и Маргарита“, а аз в сериала „Връзки“ и сме „на една вълна“ с нея, решихме, този път на сцената да сме тримата“ – разказва слънчевата актриса.

Постановката, която ги събира е „Всичко или нищо“. Тя е създадена специално за тримата актьори, от сестрата на Христо – състудентка на Лилия Маравиля и приятелка на Ирини Жамбонас – Лиза Шопова. Представлението обещава изненадващи обрати, обвързани с темата за приятелството и любовта, гарнирани щедро със смях и сълзи. „Ние сме приятели в живота и е чудесно, че имаме възможност да създадем това прекрасно представление заедно. Всички сме професионалисти и участваме в проекта пълноценно и отговорно, без компромиси“ – разказва Лилия Маравиля.

Споделя, че популярността не ѝ тежи. „Радва ме, когато хората ме разпознават, защото те винаги реагират много приятно и положително. Това ми носи удовлетворение. Означава, че работата ми е харесвана и оценена“ – казва тя. „Никога не ми досаждат. Деликатно ми казват „Искам да Ви поздравя“ и това ме прави много щастлива.

Винаги, когато гледам нещо хубаво, ми се иска да играя в него„. Възхищавам се на добрите актьори. Искам да изиграя всичко! Но мисля, че това важи за всички колеги“ – смее се тя.

С нетърпение чакам всяка следваща роля. Тя е предизвикателство, да си свършиш добре работата, да се развиваш. В тази професия, е много важно да търсиш себе си и съвършенството. Ако понякога има неуспех, отърсваш се, поучаваш се и продължаваш уверено напред. Това, е единственото, което ме притеснява – не искам да се провалям“ – казва тя. „Разбира се, че съм имала моменти на неувереност – но контактът с публиката ти обяснява, как да се справиш с тях“ – разказва слънчевата ни актриса.

За актьорите е най-интересно, когато до нас достигне предложение, което е много различно от теб. Тогава, трябва да мислиш, да търсиш, да постигнеш достоверност и хората да ти вярват. Всяка от героините ми е мое дете, аз го създавам и го живея. Докато градя всеки образ, влагам от своите емоции, което го приближава още повече до мен. Затова и приемам за комплимент, когато хората ми казват, че на живо съм същата като героините си – значи добре съм си свършила работата“ – казва тя.  „Колкото и клиширано да звучи, най-голямата награда, са аплодисментите в края – защото не можеш да излъжеш публиката. Тя не е глупава и наивна, а взискателна. Аз съм перфекционист. Работя с усмивка и позитивизъм и всичко така ми се получава най-добре.“

В театъра трябва да си много рефлективен. С началото на представлението, започваш да живееш живот, който след два часа приключва. Всяко представление е уникално и се случва само веднъж по този начин. Тук всяка вечер всичко започва и после умира, после отново и отново, във всяко следващо представление. Този момент е изключителен и типичен само за това изкуство“ – разказва голямата ни актриса. „Разбира се,  работата пред камера е не по-малко вълнуваща. Там, се изисква повече опит, който се трупа с практика. Просто двете материи са много различни“.

После, говорим за почивката. „Има моменти, когато съм свободна и се мотая по цял ден. Играя на телефона, сърфирам в мрежата, чета книги, гледам филми. Направо изключвам. Обожавам филмите. Това ме влече чисто професионално. Постоянно гледам някакви неща – как е направен монтажът, чисто сценарно, работата на режисьора. Много обичам и да си стоя у дома и да не общувам много. Случва се, мъжът ми да ме определи като социопат“ – смее се тя. „Реално, това е моят начин да остана сама със себе си и мислите си, след интензивни работни периоди, пълни с хора и общуване“.

Казва, че гледа с усмивка на живота и отношенията си. „Това е нещо, което се възпитава. Хората, не съществуват сами за себе си – а има общество. Хубаво е, когато имаш светла нагласа в сърцето и погледа – тогава нещата винаги се получават най-добре. За мен, е много важен контекстът, в който живееш. Всеки от нас го избира сам за себе си. Човекът до нас, би следвало да ни дава спокойствие, емоции, пълноценно общуване и изобщо – удовлетворение на интелектуално, ментално, житейско ниво. За себе си бих казала, че съм точно такъв щастлив, удовлетворен от живота си човек. Чувствам се добре. Имам житейски опит, сценичен опит, професионален опит, старая се да изглеждам добре, за да мога да работя и да радвам хората. Надявам се, да имам възможност още дълго да влагам енергията си на сцената. В хармония съм със самата себе си. Считам, че това е много важно, за да изглеждаш добре и отстрани“ – споделя на сбогуване тя.

Докоснете се до таланта на Лилия Маравиля – една прекрасна жена и актриса, изтъкана от отговорно и положително отношение към живота и всичко в него: с „Всичко или нищо“, на сцената на зала НХК Бургас, от 19:00 часа, на 13 октомври. 

Лилия Маравиля Завършва НАТФИЗ в златния клас на проф. Крикор Азарян. Следва майсторски клас при руския режисьор Валерий Фокин. Постоянно усъвършенства себе си. Участва в редица постановки на Младежкия театър, Театър „Сълза и смях“, Театър „Българска армия“, Сатиричния театър. Играе и в лентите „Индиански игри“, „Гори, гори, огънче“, „Камера-завеса“, „Магна Аура – изгубеният град“, „Пътят към върха“,  Love.net“ и други. Изключително успешни са и ролите и в сериалите „Стъклен дом“, „Под прикритие“, „Връзки.“

Сред наградите и са:

2011 г. – „Златна роза” за главна женска роля за ролята на Мила във филма „Love. Net”

2014 г. – „Икар” за главна женска роля в “Госпожа Министершата” от Б. Нушич

2014 г. – „Театрал №1 на София” – награда на Столична община

2014 г. – „Жена на годината” в категория „Театър” на сп. „Грация”

2014 г. – почетен знак „Златен век”, печат на Симеон Велики връчен от тогавашния министър на културата Петър Стоянович

2016 г. – „Икар” за поддържаща роля в „Театър,любов моя”

2017 г. – „Любимец 13” – национална награда за актьорско и изпълнителско майсторство в областта на сценичните изкуства

Билети на касата на НХК.

Работно време: 10:00 – 18:00 часа, без събота и неделя.

Моля, позвънете за повече информация и закупуване на билет на телефон: +359 894 898 098

Официален уеб сайт на фестивала: www.portprim.bg

 

 

 

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви