Порт Прим Арт Фест събира разностранни изкуства на различни локации в Бургас в дните от 9 до 14 октомври. Част от събитийния календар на фестивала е представянето на радиотеатъра „Името, твоето име“ на Силвия Чолева. За първи път, подобна творба ще бъде представена в зала, пред публика, а не по обичайния си комуникационен канал – радиото. Пиесата е с режисьор Снежина Петрова. Ролята в моноспектакъла, е поверена на голямата ни актриса и патрон на пилотното издание на Порт Прим Арт Фест Цветана Манева.

„Името, твоето име“ засяга болезнена част от нашата история – възродителния процес. „Темата е много тежка“ – разказва Силвия Чолева. „В основата на творбата, е моят разказ „Гошко“. Разказва се историята на една любов, която реално никога не се случва. Участници в нея са българка и мъж от турски произход. Подтикнат от събитията в България, той бяга. Жената остава тук и животът ѝ минава под сянката на тази неосъществена любов. В радиотеатъра звучи нейният глас, нейната гледна точка към събитията – сбъднати и несбъднати.“

„Идеята зад този радиотеатър, е да хвърли светлина върху начина, по който голямата история променя съдбите на хората и предопределя живота им“ – разказва Силвия Чолева. „Насилието над човека под всякаква форма, се отразява на околните. Важно е да се покаже как нещата действат върху хората – а всяка съдба е важна, независимо как изглежда отстрани“ – добавя тя.

Режисьор на спектакъла е Снежина Петрова. С нея, Силвия Чолева работи и върху предишната си творба в същия жанр – „Ела, легни върху мен“. „Единодушно решихме, да предложим ролята на Цветана Манева“ – разказва Силвия. „Тя прие с радост – и нещата се случиха“.

„Имах притеснения, породени от факта, че това е моноспектакъл – и гласът е само един. От тази гледна точка, музикалният фон трябва да е много добре подбран – защото музиката се явява другият актьор в пиесата. Снежина Петрова подходи много креативно. Избра много подходящи откъси от фонда на Националното радио. Беше трудно, но резултатът си заслужаваше. Гласът на Цветана Манева стои много органично в музикалната среда – не надделява, но и не се губи“ – споделя Силвия Чолева.

„Процесът на записване е такъв, че човек няма представа за цялото. Накрая, преди излъчването, има финално прослушване в радиото, в полутъмна обстановка. Цветана Манева беше много впечатлена от резултата“ – продължава разказа си Силвия. „Още тогава коментирахме, че е добре да поставим творбата някъде извън ефира и студиото. С Порт Прим Арт Фест се появиха подходящият форум и отворени към експерименти организатори. За мен е изключително любопитно, да видя спектакъла извън студиото, в нетипична обстановка и реакциите на публиката към него“.

Силвия Чолева е и човекът, който ще представи четиримата автори, които ще имат своя творческа и литературна презентация на Порт Прим Арт Фест. Тя се спира на Белослава Димитрова, Васил Балев (открийте ги на 11 октомври от 17:30 в Експозиционен център „Флора“) и Иво Рафаилов и Йорданка Балева (които ще бъдат на същото място на 12 октомври, от 17:00 часа). „Когато се прави нещо, то трябва да има акцент. Тези автори са различни като писане и не са в една стилистика. Те показват, че в българската литература има много нюанси, а не еднообразие. Важно е авторите да имат контакт с публиката и за тях да се говори“ – казва Силвия. „У нас, по традиция, се коментират все едни и същи хора. А есенцията е, да се покаже богатството и разнообразието на българската поезия, да се видят новите творци – не по-малко талантливи и с право на изява и признания“.

После, говорим за мястото на съвременната поезия в родното училище. За Силвия, то е консервативна институция, в която нещата се случват бавно. Счита за изключително важно, младите хора да заобичат литературата. Път към това вижда в предлагането на млади автори, които пишат за техните проблеми и са им близки по начин на мислене. „За мен поезията е нещо живо. Тя няма нужда да бъде вкарвана между корици. Много е деликатна. По-скоро виждам възможна антология, която да включва различни гласове на съвременни автори. Който се интересува, в последствие ще намери още информация и текстове сам“ – казва тя. „Мисля, че учебниците трябва да разказват историята на литературата и да показват различни модели на писане. Важно е децата да харесат литературата, а не учебника. Трябва да се избегне моментът на отблъскване. Да няма само дати, суха материя. Литературата е нещо живо, а не паметник, който четем. Всеки път, когато се връщаме примерно към произведенията на Вазов, ние го съживяваме“ – разказва Силвия. „Въпросът е как четем, а не кой е влязъл като канон в дадено учебно помагало.“

Споделя, че има опит с преподаването. Водила е занятията на магистри в специалност преводач и редактор в Нов Български университет. „Наблюденията ми са, че те не могат да се изразяват – а това също е част от литературата“ – разказва тя.

„За добрата грамотност и обща култура, важни са семейството, училището и обществото. Не може последното да казва, че учителите са едва ли не маргинали, бедняци, с лош социален статус, аутсайдери и да се избутват напред фалшиви герои – на които младите да подражават. Тъжното е, че част от тях развенчаха тези митове след време, но много вече е изгубено. Няма ли книги в едно семейство, трудно ще тръгнеш по този път“.

Сочи, че последните години се правят опити в посока реабилитиране на четенето. Това обаче според нея, се превръща във формалност и издателски бизнес. „Хубаво е да четеш това, което те провокира да мислиш и те изгражда като личност. Самото издаване на толкова псевдо-литература също обърква хората. Ако не се занимаваш с литература и попаднеш в книжарница, е трудно да направиш избор. Няма оперативна критика, която да влиза в тъканта на творбите, почти никъде в медиите не се говори за литература. Хората не са виновни – а издателските трикове са силни. Когато всичко е подчинено на търговията, какво става с читателя?“ – пита риторично Силвия.

Продължаваме в същата посока, по-оптимистично. „Последните години, се появяват много алтернативни места за четене и поезия. Даже прекалено много – и се залита прекомерно в посока забавление. Поезията, за мен е за самостоятелно четене. Тя не е за масово ползване. Не всеки може да я чете. Тя е особен код за света и няма нужда да я превръщаме в нещо, което не е. Прозата вече, е с друга насоченост“ – казва Силвия.

Подчертава, че е много важно, авторът да се среща с публиката. Така, тя добива представа и за него, и за произведението. „Последните години това се случва, но в много малък процент – и то – само в София“ – очертава наблюденията си Силвия.

„Невъзможно е да се издържаш само с писане на книги в нашите условия. Заплащането е символично. По света също е така, с изключение само на най-големите имена“ – приключва разговора ни тя.

Силвия Чолева е поетеса и журналист с многогодишен опит. Родена е през 1959г. в София. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Отговорен редактор е на редакция „Култура“ на програма „Христо Ботев“ на БНР. Водеща на предаването за култура „Артефир“ в същата радиостанция. Автор на многобройни публикации в културната периодика, включително на обзорите на нови книги в редица издания. Пише поезия, есеистика, проза, литературна критика, пътеписи. Сценарист на късометражния филм „Майка ми“ на режисьора Светла Цоцоркова. Автор на радиотеатри. Нейни творби са превеждани на гръцки, сръбски, чешки, словенски, литовски, норвежки и други езици. Участвала е в множество поетични фестивали по света и у нас. Член на журито на тематични конкурси за поезия. Носител е на литературни награди, сред които са „Христо Г. Данов“ в категорията „Представяне на българската книга“ (2007г.) и Националната награда за поезия „Иван Николов“ за стихосбирката си „Писма“. През 2008 г. и е присъдена награда „Рицар на книгата“ за представяне на българската книга в медиите.

Елате и чуйте „Името, твоето име“ на един автор, който живее за и чрез литературата – и я познава в дълбина, включително чрез произведенията на най-новите автори на литературната сцена. Радиотеатър в зала … защо не? Приглушени светлини, елегантната обстановка и притихнал уют и лустро на Гранд Хотел и СПА Приморец, гласът на голямата Цветана Манева, преплетени в болезнена тема. „Най – същественото е невидимо за очите“ – казва Малкият принц. Затова, не гледайте. Чуйте! На 11 октомври (сряда), в 20:00 часа. Входната такса от 20.00 лева на човек, ще бъде дарена за проекта на Зонта клуб Бургас „Да подкрепим таланта“. Инициативата осигурява стипендия на даровити деца.

За повече информация: +359 877 850 001 | info@portprim.bg
Официален уеб сайт на фестивала: www.portprim.bg

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви

five × 5 =