Лемурия - загадките на цивилизацията й

Лемурия е цивилизацията, за която учени твърдят, че била разположена на цял континент. И била унищожена вероятно поради природни катаклизми. Прочутият американски ясновидец Едгай Кейси нарича тази цивилизация Му. Според някои изследователи Му е континент, който някога се намирал на мястото на днешния Тихи океан. Докато Лемурия се свързва с днешния Индийски океан.

Учените започнали да проявяват интерес към Лемурия през 19 век. Тогава забелязали сходството между флората и фауната на югоизточните райони на Азия и югоизточната част на Африка, включително и Мадагаскар. Името на хипотетичната цивилизация дали лемурите – представителите на рода примати.

В същото време в щата Калифорния в САЩ очевидци, които живеели в селища, недалеч от планината Шаста, разказвали за необикновени същества. Те живеели в планината и се появявали в градовете само за да се запасят с продукти. Тези същества приличали на хора и се определяли като последните оцелели представители на цивилизация, която потънала във водите на океана.

Тези странни същества, според очевидци, се появявали от нищото и изчезвали, сякаш се разтваряли във въздуха. Местните хора смятали, че те можели да проникват в други измерения и да управляват законите на природата. Един очевидец разказал, че с бинокъл видял сив мраморен храм, който се издигал в планината, насред гората. Но щом започнали да изследват планината, хипотетичните лемурийци престанали да се появяват сред хората.

Лемурийската хипотеза на Едгар Кейси – 1877-1945 г., се смята за най-убедителна. Териториалните описания на страната Му на Кейси били потвърдени от геоложки и археологически изследвания. Той смятал, че тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка било западната част на Лемурия.

През 90-те години, 60 години след предположенията на Кейси, бил открит подводният планински хребет Наска. Той някога бил суша и свързвал бреговете на днешното Перу с архипелага, който също бил потопен. Това отговаря на описанията на Кейси.
Според американския ясновидец, Лемурия започнала частично да потъва преди 10 700 години, т.е. в края на близкия до нашето време Ледников период, когато започнали да се топят ледовете и се вдигнало нивото на световния океан. Но цивилизацията Му и след това продължила да процъфтява върху руините на бившия гигантски континент.

Кейси смята, че Лемурия западнала във времето преди изчезването на Атлантида.
Според руския езотерик Василий Распутин, Лемурия съществувала през 320-170 век пр.н.е. на територията на днешното Егейско море до бреговете на Антарктида. Но неговата хипотеза, която уж била получена от Космоса, не е потвърдена. Населението й според Распутин било 107 милиона. Според него лемурийците нямали физическо и ефирно тяло, които човекът има, поради което хората не можели да ги видят, с изключение на онези, които имали специална енергетика.

Ако желаели, лемурийците можели да се материализират или да изчезват, преминавайки в други измерения. В процеса на еволюцията лемурийците придобили физическо и ефирно тяло. Тази хипотеза обяснява тайнственото появяване и изчезване на странните същества, които видели американците в щата Калифорния.

Териториално, твърди В. Распутин, лемурийците обитавали основно южната част на днешния остров Мадагаскар. През 170 век пр.н.е заради природни катаклизми най-заселената част от Лемурия била потопена във водите на океана и загинало почти цялото й население.

Оцелелите лемурийци, които вече имали физически тела, започнали да се наричат атланти и заселили новия материк – Атлантида, която съществувала през следващите 150 века и потънала по същата причина, каквато унищожила и Лемурия.

Хипотезата на Распутин съвпада с тази на Кейси в частта си, според която лемурийците се смятали за духовно възвисена раса. Според Распутин те били дълголетници, не ползвали материални блага, хранели се с космическа енергия и се размножавали чрез самокопиране, защото нямали полово разделение. След като добивали физическо тяло, лемурийците деградирали и се превърнали в обикновени хора.

Друга хипотеза за Лемурия принадлежи на Елена Блаватска и е сформирана от Теософското общество. Според тази хипотеза в историята си човечеството съществувало чрез седем основни раси, някои от които ще са в бъдещето: върховни невидими същества, хипербореи, атланти, хора, раса, която произлиза от хората, и последната земна раса, която ще отлети от Земята на Меркурий.

Лемурите, или изчезналите обитатели на Лемурия, в тази хипотеза са огромни, с ръст 4-5 метра, маймуноподобни същества без мозък, но с ментална воля и способност за телепатично общуване, които имат три очи – две отпред и едно отзад, и стъпала, които им позволяват да ходят и напред, и назад. Според Теософското общество Лемурия била разположена в южното полукълбо и заемала южната част на Африка, Индийския океан, Австралия, част от Южна Америка и други райони.

В края на съществуването си лемурите еволюирали, създавайки цивилизация, и започнали повече да приличат на хора. Но по това време техният континент започнал да потъва, а самите лемури на оцелелите територии дали началото на атлантите.

Интересна е хипотезата за Лемурия на руския художник, философ, археолог и обществен деец Николай Рьорих – 1874-1947 г. Тя в много отношения съвпада с хипотезата на Теософското общество. Според тази хипотеза Лемурия е материк на Третата Коренна Раса, която се развила от Втората раса, създадена на свой ред от Първата Раса.

До средата на Третата Раса хората и животните били безполови и нямали физически тела, т.е. били ефирообразни същества. Те не умирали, а се разтваряли, след това се прераждали в ново тяло, което всеки път било по-плътно от предишното. Постепенно телата им се уплътнявали и ставали физически, всичките същества еволюирали и настъпило разделение по полове.

Получавайки физическо тяло, хората започнали да умират, а не да се прераждат. В същото време, примерно преди около 18 милиона години, хората развили разума и душата си.

Материкът на Третата Раса бил разположен край екватора, на мястото на голяма част от съвременните Тихи и Индийски океан. На юг границата на материка без малко не достигала до Антарктическия кръг, на запад преминавала край Южна Африка и продължавала на север до съвременната Норвегия; материкът включвал също съвременните Швеция и Норвегия, Гренландия и средната част на Атлантическия океан.

Първите представители на Третата Раса, които обитавали Лемурия, имали ръст около 18 метра, но постепенно станали по-ниски – до шест метра.Това предположение на Рьорих косвено се потвърждава от статуите на остров Пасха, който според тази хипотеза бил част от Лемурия. Вероятно лемурийците издигнали статуите с височина колкото своя ръст – от 6 до 9 метра, със своите външни черти.

Високият ръст и физическата сила на лемурийците обяснява тяхното съжителство с големите животни от тези епохи. С развитието на своята цивилизация обитателите на Лемурия започнали да строят скалообразни градове: останки от тези градове са циклопичните развалини на остров Мадагаскар и остров Пасха.

Според Рьорих гибелта на Лемурия се случила в края на Вторичния геологичен период. Материкът потънал под водата 700 хиляди години преди началото на Третичния – Езоценски, период. С тази дата са съгласни и западни изследователи на хипотетичния континент. Както и Блаватска, Рьорих смятал, че лемурийците не са изчезнали безследно. Техните потомци са представителите на негроидната раса, австралийците, бушмените, аборигените в редица тихоокеански острови.

Научен факт е, че съвременната суша по-рано е била покрита с водите на океана, а на мястото на съвременните океани е имало материци. Този факт в съвкупност с наличните данни за съвременната геология на Земята показва, че в ранни времена е съществувал обширен южен материк.

Днес някои учени антрополози допускат съществуването на потомци на лемурийската цивилизация в малко изучени гористи местности, включително и извън територията на изгубения континент: новата раса би могла да изтласка лемурийците в по-сурови места за обитаване. Но потвърждение на тази хипотеза са само легендите на различни народи по света.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви