Произход на световната олигархия

Трудно бихме разбрали съвременната цивилизационна, геополитическа, геоикономическа и прочее, „главоблъсканица“ без да проникнем, макар и в някаква минимална степен, зад кулисите на съвременните цивилизационни противопоставяния, геополитическо съперничество и стремеж към глобална доминация. Несъмнено, когато става дума за Запада се засягат парите, гигантските пари. Зад тях стоят мощни сили, наричани Световна олигархия, Дълбока държава, Световно правителство и т.н.

За мнозина това може да звучи като „Теория на конспирацията“. Ала става дума за реални организации и конкретни хора.

Ето кратка историческа справка относно процеса на формиране на световната олигархия.

Понятието „олигархия“ (ὀλιγαρχία) произхожда от гръцки език. „Олигош“(ὀλίγος) означава „малко“, а „архо“ (ἄρχω) – „управление“.

Представлява форма на управление, при която властта е съсредоточена в ръцете на малка група от обществото. Силата на тази „малка група“, т.е. възможността да се влияе върху поведението и функционирането на обществото, се основава на богатство. Другият начин е заемане на високо място в политически „вертикал“. Когато властовите позиции са свързани с притежаването на богатство за такава група се използва термина „плутокрация“.

Обикновено властта чрез политика в олигархичен режим на управление трудно се предава по наследство. Докато властта чрез богатство като правило има свойството да се предава именно по наследствена линия. Именно затова, когато се говори за олигархични кланове става предимно дума за власт предавана от поколение на поколение, базирана на „Големите пари“.

Историята на „Големите пари“ започва в Западна Европа и Средиземноморието през Средновековието. Тя е свързана не толкова с търговия и даже грабежи, да не говорим за производство. Тръгва от лихварството.

Големите световни религии, най-вече християнството и исляма, са забранявали лихварството, като наказанието е включвало даже смърт. Да не забравяме, че средновековният човек е предимно „Vir religiosis“, т.е. „Човек религиозен“. Съответно религиозните заповеди са играли огромно значение в неговия живот.

Тук ще отбележим, че юдеизмът като етнорелигия също е забранявал лихварството, т.е. даването на пари срещу лихва, но това се е отнасяло само за юдеи. По отношение на „гои“-те, т.е. неюдеите, тази забрана не се е отнасяла. Това създава условия именно сред еврейството да се зароди значителен слой на лихвари, а съответно и ускорено да се създават богатства на основата на лихварството.

Официалните историци твърдят, че едва в епохата на Реформацията(обществено-религиозно движение в Западна Европа, довело до създаване на протестантството. За начало на Реформацията се приема 1517 г., когато Мартин Лутър излиза с т.нар. 95 тезиса.

Краят се датира с Вестфалския мирен договор през 1648 г., когато се прекратяват религиозни войни в Европа), а даже и по-късно – с буржоазните революции, се премахва забраната за лихварството. За Англия – това е XVI век, а за Франция едва края на XVIII век.

Но истината е доста по-различна. Още през Х-ХI в. в католическа Европа се формират нещо, което днес бихме нарекли „офшорни зони“, т.е. места, където се разрешава, макар и без излишен шум, лихварството. Това са градовете-държави Венеция, Генуа, Флоренция, Ломбардия, Сиена и Лука.

Нещо повече, Орденът на тамплиерите, известен още като Орден на храма или Бедните рицари на Христа и Соломоновия храм (на латински: Pauperes commilitones Christi Templique Solomonici), създаден през 1119 г., като духовно-рицарски отряд на бедни монаси-рицари, също започва да се занимава с подобна дейност.

От 1139 г. орденът е директно подчинен на папата. Към края на XII век те получават правото да се занимават с банково дело и лихварство. Дотогава тамплиерите заемат пари от евреите-лихвари. Но, когато те самите започват да се занимават с лихварство, поради това, че дават по-изгодна лихва от евреите-лихвари, се превръщат в една от доминиращите финансови сили в Европа и Средиземноморието до XIV в. Тази доминация се прекратява, когато френският крал Филип IV Хубави забранява Ордена, а ръководителите му са екзекутирани.

Следва да се подчертае, че именно на базата на лихварството в горепосочените градове-държави започва да се формира капитализмът като нов тип обществено-икономическо устройство. Но все пак създадените в тях „Големи пари“ са по-скоро израз на локална, или в най-драстичния случай, какъвто е Венеция, на регионална олигархична власт.

Периодът XVI – начало на XIX в. е времето на формирането на Британската империя и едновременно с това е стартиране на процеса на изграждане на олигархия, но не като локално, но като световно явление.

Самата „Британска империя“ може да бъде наречена „Венециански проект“. В Средните векове(от V век след разпада на Западната Римска империя до XV в.) и в епохата на Ренесанса (XIV-XVII в.) Венецианската република е най-значима морска сила в основното търговско пространство на Средновековието – Средиземноморието. През XIII-XIV в. тя става европейски финансов център. По-късно се превръща в ключово звено на търговията с коприна, зърно и подправки, както и важна база на Кръстоносните походи.

Трябва да подчертаем, че проникването на Венеция в Англия започва още през XIII век. Венецианските банкери, често наричани „ломбарди“, започват да плячкосват много части на Европа чрез фалшиви заеми. Английският крал Хенри III през 1255 г. става неплатежоспособен след като получава огромни заеми за финансиране на войни със 120-180% лихва. Именно тези транзакции създават основата за появата на Венецианска партия в Англия.

В резултат на Великите географски открития и отварянето на Новия свят за Западна Европа, както и вследствие на възникналата океанска търговия Америка – Западна Европа – Азия основното стопанско-комуникационно пространство, каквото е било дотогава Средиземно море, губи своето значение. Ключово такова пространство става Атлантическият океан.

Междувременно мрежите на венецианците в Европа се разделят на две крила. Едното е про-протестантско, т.нар. „Spirituali“(Духовните). След време то се превръща в партията на венецианската олигархия, наречена „Младите“ – „Giovani“. Обслужва Франция, Холандия, Англия и Шотландия. Другото е т.нар. „Zelanti“(Ревностните), ориентирани към поддръжка на Инквизицията. То е представено от папа Павел IV – римски папа от 23 май 1555 до 18 август 1559 г. Рожденото му име е Джовани Пиетро Карафа (на италиански: Giovanni Pietro Carafa). Известен е като баща на Римската инквизиция и създател на първия „Индекс на забранените книги“. По-късно „Zelanti“ се превръща в олигархична партия, наречена „Vecchi“ – „Старите“.

Проектът „Великобритания“ е създаден от „Младите“. Именно те формират Лондонското Сити – „the City of London“ или просто „theCity“, като ключов световен финансов център от началото на Новото време практически до днес.

Всъщност Англия е превзета от венецианската олигархия на лихваро-търговската република, която извършва изгоден самодемонтаж. „Градът на каналите става безполезен: търговските пътища и епицентърът на световната политика безвъзвратно изчезват от Средиземно море в Атлантическия океан и венецианците се нуждаят от достъп до океаните и нов остров – по-близо до разгара на събитията в Европа. Те прехвърлят в Лондон вековния си опит на измама, конспирация, финансова и политическа манипулация …

Те не разчитат на кралете, а залагат на протестантски настроената търговска класа на Англия. Първоначално лорд Лестър основава Венецианска компания във Великобритания. На тази компания венецианците отстъпват някои от най-важните търговски пътища на Венеция през 1581 г. под контрола на венецианците в Обединеното кралство съществува Левантийската търговска компания, която действа в източната част на Средиземно море, получавайки важни привилегии (т.нар. капитулации) от турските власти.

След време двете гореспоменати компании се сливат и на тяхна основа през 1600 г. възниква огромната Източноиндийска компания(East India Company /EIC/, известна още като the Honourable East India Company /HEIC/ или the British East India Company/BEIC/, а също така неформално наричана John Company) – уникално образованиена световната олигархия, което има свои армия и флота, тайни служби и дипломация.

Тази компания ще осигури успеха на британската колониална експанзия в Индия, поставяйки началото на Великата британска колониална империя. Пръв мениджър на Източноиндийската компания е Томас Смит – възпитаник на Падуанския университет, един от центровете на венецианско влияние.

проф. Нако Стефанов

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви

4 − 3 =