Безспорно най-колоритната фигура на Съединението е Чардафон Велики. Габровецът Продан Тишков е роден през 1860 г. и си спечелва прякора Чердата, означаващ стадо селски говеда.

„Смешник, пияница и патриот“ – така го охарактеризира Захарий Стоянов, който иронично му дава и прозвището Велики. Как обаче Продан става Чардафон? За известно време шеф на милицията, т.е. на армията в областта, е полско-немският аристократ Август фон Дригалски. За това приятелите на Продан Тишков започват да му викат на подбив „фон Черда“. Словосъчетанието обаче е неудобно за произнасяне и е обърнато в Чардафон.

Продан Тишков е човекът, който на своя глава обявява Съединението още на 5 септември, когато префектът на Пловдив Петър Димитров пристига в Голямо Конаре, за да въдвори ред в селото. Чардафон го посреща с думите: „Господин префект! В името на българския княз Александър обявявам днес съединението на Източна Румелия с България!“. И така ускорява планираната за 15 септември акция.

Знае се, че руският император Александър III е категорично против Съединението. Руските офицери в Източна Румелия обаче нямат никакво намерение да се противопоставят на волята на българския народ. Командирът на кавалерията, казашкият капитан Дубовски, който е посветен в конспирацията, предава командването на ескадрона си на фелдфебела българин с думите: „Нека той да прави, каквото знае“. По същия начин реагира и капитан Фрайберг, командир на артилерията. А вечерта на 6 септември в руското консулство се организира банкет от руските офицери за техните български колеги. Шампанското се лее като вода, а подполковник Чичагов дава указания на българските офицери къде да се съсредоточат войските срещу ответен удар от Турция.

А Захарий Стоянов, един от главните герои на Съединението, е човекът, който точно тогава въвежда понятието „шуробаджанащина“ в политическия ни език. Но е принуден да се примири с факта, че неговият съратник, легендарният македонски войвода капитан Коста Паница, е баджанак на майор Данаил Николаев, командир на въоръжените сили на областта. И че съответното роднинство трябва да се използва за каузата.

Днес е прието да се говори за необичайното за българите единодушие относно осъществяването и приемането на Съединението. Това далеч не е така. Министър-председателят Петко Каравелов първоначално обявява самата идея за Съединение за глупост. Не че е по принцип против. Но разсъждава не толкова дори като политик, знаещ руската позиция по въпроса, а по-скоро като главен счетоводител. „Не искам да прибавям румелийския борч към финансите на Княжеството!“ – това всъщност е основният му мотив. Затова и съзаклятниците, включително и княз Александър, го държат настрана от заверата. И на 6 септември 1885 г. Каравелов е изненадан от станалото. Но пристигайки в Търново, той е посрещнат от многохилядна тълпа с викове: „Да живее Съединението! Да живее Каравелов!“. Той веднага разбира, че не може да върви срещу народната воля и прави характерния за българските политици завой на 180 градуса, като произнася пламенна реч, в която накрая взривява тълпата с думите: „Тая година в Тракия, догодина в Македония!“.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви