Арката на Константин

Над античния път, по който преминавали триумфалните шествия в Рим – Виа Триумфалис, между Колизея и Палатинския хълм, се намира Арката на Константин. Издигната е по решение на Сената в чест на победата на Константин I Велики над Максенций в битката при Малвийския мост от 312 година.

Триумфалната Арка на Константин е осветена на 25 юли 315 година. Датата не е избрана случайно. Десет години по-рано на същия ден, легионите на Константин го обявяват за император. За да отбележат деценалията на императора си, гражданите на Рим бързат да построят най-голямата триумфална арка във Вечния град. Заради кратките срокове, с които разполагат, за да приключат градежа ѝ,  Арката е събрала много елементи от по-ранни творения. Те са създадени по време на императорите Траян (98-117 година), Адриан (117–138 година) и Марк Аврелий (161–180 година). Получило се е нещо като “колаж” от камък.

Най-голямата от триумфалните арки в Рим, оцеляла и до наши дни, е и единствения пример за повторна употреба на релефи. Те са създадени предимно през II век за други императорски монументи. Но много отчетливо контрастират с новите архитектурни елементи, изработени по време на строежа на Арката. Затова и цялото творение сред народа започва да се припознава като “Езопов гарван”. Препратката е към баснята на Езоп за гарвана, сиренето и лисицата.

Арката на Константин е висока 21 метра, широка е 25,9 метра и е с дебелина от 7,4 метра. Има три прохода, като най-големият централен е с височина 11,5 метра и ширина от 6,5 метра. Двата странични са високи по 7,4 метра и са на половина по-тесни от централния. Върху сводовете на проходите се намира атика на Арката, който е облицован с мрамор. От западната страна на монумента, с изглед към Палатинския хълм се на мира врата. Тя води към стълбище, изкачващо се до атика на съоръжението. Като цяло, композицията е заимствана от Арката на Септимий Север на Римския форум (Форум Романум).

В утрото на 28 октомври 312 година край Милвийския мост над река Тибър се провежда решителна битка. Тя е между легионите на бъдещия император Константин и войските, предвождани от Максенций. Сенатът на Рим, за да овековечи тази победа и като знак на признание за десетата годишнина от провъзгласяването на Константин за император, постановява в най-кратки срокове да бъде съградена триумфална арка.

Надписът на арката в смислов превод гласи: “На император Флавий Константин Велики, благочестивият и щастлив Август, дават Сенатът и народът на Рим, защото той по божествено вдъхновение и чрез великия си ум със своята войска както на тирана така също и на неговите поддръжници в едно време отмъсти за държавата със справедливо оръжие, е посветена тази Триумфална арка.”
Официално монументът е осветен на 25 юли 315 година – в деня на 10-та годишнина от провъзгласяването на Флавий Валерий Аврелий Константин за император.

По повод на годишнината в Рим се провеждат игри, но самият Константин не присъства на тях. Два месеца след като на 29 октомври 312 година влиза във Вечния град, императорът продължава с осъществяване на плановете си за пълното обединение на Западната и Източната части на империята. Напуска Рим и се завръща отново чак през 326 година.

Арката на Константин се издига над Виа Триумфалис, между Палатинския хълм и хълма Целий. Това е мястото, където древният път на триумфиращите римски пълководци се среща с Виа Сакра. Удостоените с правото на триумфално шествие строявали легионите си на Марсово поле. От там поемали покрай Циркус Максимус, заобикаляйки Палатинския хълм. Веднага след Арката на Константин процесията завивала в ляво. И по Виа Сакра продължавала до Форум Романум и Капитолийския хълм, преминавайки през арките на Тит и Септимий Север.

През средновековието Арката на Константин е включена в защитната стена, изградена от частни лица, придобили собствеността върху прилежащите терени. През XVIII век са направени първите реставрационни дейности. А последните археологически проучвания на мястото са от 90-те години на ХХ век.

Някои изследователи смятат, че Арката не бива да се отнася към Константин. Тезата им гласи, че съоръжението е по-ранно – изградено по времето на Адриан, а при Константин само е “реновирано”. Но и другите две предположения, че монументът е строен при Домициан или при Максенций, не срещат широка подкрепа.

Арката на Константин често се сочи от специалистите по история на изкуството като пример за промените, настъпили през IV век и “колапса на класическите гръцки канони в архитектурните стилове по време на късния романски период”. Монументът е своеобразен знак за упадъка на града и скорошният му залез, заради въздигането на новата столица на Константин – градчето Византион на Босфора, което императорът превръща в могъщия Константинопол.

Според специалистите по история на изкуството, съчетаването на “втора ръка” скулптурни елементи с новите архитектурни детайли на Арката, е “брутално”. Въпреки че монументът е най-впечатляващото “цивилно” съоръжение, оцеляло от периода на късната римска античност, Арката на Константин едновременно е и един от най-противоречивите архитектурни паметници.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви