Задълбочават се разликите в доходите между областите в България. Това става ясно от данните на проекта за съвместен геоинформационен анализ на икономически данни на Института за пазарна икономика (ИПИ) и българската геоинформационна компания Мапекс.

Разпределението на доходите през 2016 г. показва ясно покачващата се роля на столицата като областта, където се генерират най-голяма част от доходите в българската икономика. Ефект от тази концентрация на доходи се вижда и в област Перник, вероятно поради интензивната ежедневна трудова миграция на работещи от Перник към София.

В двете най-ниски групи по доходи има 19 области. На най-ниското ниво, което вече е до 4260 лв., област Търговище не е сама. Тук са и областите Видин, Монтана, Ловеч, Пазарджик, Сливен, Разград, Силистра и Кърджали. Следващата група области са с доходи между 4260 лв. и 5020 лв. Стара Загора се е измъкнала в по-горна група, но Пловдив си остава тук. На това ниво са още Кюстендил, Благоевград, Шумен, Хасково, София-област, Враца, Велико Търново, Добрич, Бургас. „Все още е видимо изоставането в други области като Пловдив и Бургас. Там обаче повишената инвестиционна активност и възстановяването на трудовите пазари дават надежда за покачване на благосъстоянието на домакинствата в следващите години“, отбелязват от ИПИ.
Други области като Варна, Русе, Плевен, Стара Загора и Пловдив успяват в известна степен да съхранят своята форма и мащаб, макар доходите в тях да остават далеч от нивата в София.

Тежестта на редица области от Северна България (Видин, Монтана, Ловеч, Силистра Разград и Търговище), както и на Пазарджик, Кърджали и Сливен в южната част на страната, е далеч по-малка от гледна точка на приноса им в общите доходи на домакинствата в страната.

В периода 2001-2016 г. средногодишният доход на лице от домакинството в страната се увеличава средно с 240 лв. годишно или с 20 лв. месечно, достигайки 5 167 лв. След известно колебание в годините на кризата, делът на доходите от работна заплата нараства чувствително. Това означава, че значителна част от доходите на българските домакинства в някои области се формират на първо място от работна заплата и едва след това от други приходоизточници като пенсии и социални помощи.

През 2016 г. най-високи са доходите в столицата – 7349 лв./човек годишно, а най-ниски – във Видин, Кърджали, Сливен, Силистра, и Търговище (под 4 хил. лв./човек годишно). Разликата между областта с най-високи средногодишни доходи и тази с най-ниски такива се увеличава от 1,8 пъти през 2000 г. до 2,1 пъти през 2016 г. Най-висока е била тя през 2013 г., когато е 2,5 пъти, най-вече в резултат на сериозната криза на пазара на труда в много от областите на страната за сметка на относителна стабилност в столицата. Бързото нарастване на доходите в столицата започва едва след 2005 г., като преди това (в периода 2001-2005 г.) те се движат около средните за страната. Като цяло за периода 2001-2016 г. най-висок растеж на доходите се наблюдава именно в столицата – 4,4 пъти, следвана от Стара Загора – 4 пъти.

Относителен спад на доходите пък се вижда в смесените области, както и в Северозападна България. Съпоставката между доходите на човек от домакинството, местното население и територията показва, че приносът на тези области към общия доход на населението става все по-ограничен. Това се дължи както на тяхното намаляващо население, така и на сравнително неблагоприятната структура на доходите на домакинствата и тежкото състояние на пазара на труда. Все още е видимо изоставането в други области като Пловдив и Бургас. Там, обаче, повишената инвестиционна активност и възстановяването на трудовите пазари дават надежда за покачване на благосъстоянието на домакинствата в следващите години.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви