Окръжен съд – Бургас отмени определение, постановено от Районен съд – Несебър на 06.07.2017 г., за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо шведския гражданин Ралф Сундберг и измени мярката му в „Домашен арест“.

С определение от 08.06.2017 г., постановено от Районен съд – Несебър, състав на същия съд е взел спрямо Ралф мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Определението е било потвърдено от въззивната инстанция – Окръжен съд – Бургас, на 15.06.2017 г.

При преценка за наличието на реална опасност деецът да се укрие, несъмнено следва да се отчетат най-напред характерът, правната квалификация и наказанието, предвидено за престъплението, в което е обвинен. /Престъплението е по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК и се наказва с „Лишаване от свобода“ за срок до 3 години. Престъплението не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и спрямо такова деяние е императивно приложим институтът по чл. 78а от НК, за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, предвид необременото съдебно минало на дееца и липсата на съставомерни невъзстановени имуществени вреди/.

Законодателят в чл. 63, ал.4 от НПК, изрично е ограничил периода на задържане на лица, обвинени в престъпления, които не са тежки, до два месеца в досъдебната фаза и е скрепил спазването на това ограничение с вмененото на прокурора задължение след изтичане на този срок незабавно да ги освободи – чл.63, ал.5 от НПК. Максималният срок на задържане в досъдебното производство не може да бъде спиран, възстановяван, нито продължаван. Ралф е задържан на 06.06.2017 г., преди това за времето от 10.30 часа на 04.06.2017 г. до 09.50 на 05.06.2017 г. е бил задържан със заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и към датата на постановяване на обжалваното определение на Районен съд-Несебър продължителността на задържането му е 1 месец и 1 ден, т.е. повече от половината от максимално допустимия срок.

При настоящото обвинение, при отчитане на процесуалното поведение на Ралф Сундберг и на вида и максималния размер на предвиденото в закона наказание, което може да му бъде наложено, Окръжен съд – Бургас намери, че продължителността на най-тежката мярка за неотклонение спрямо жалбоподателя понастоящем вече е прекомерна, несъобразена с приключването на досъдебното производство и неоправдана от гледна точка на предмета на обвинението и продължаващото ненужно сурово ограничаване правата на подсъдимия, произтичащо от задържането му.

В своите мотиви въззивната инстанция се съобрази и с факта, че обвинението, повдигнато на Сундберг не изисква личното му явяване и участие в съдебното производство и това обстоятелство не подкрепя извода на първата инстанция за необходимост задържането на подсъдимия да продължава.

Видно от приложено по делото на Районен съд – Несебър разпореждане от 12.07.2017 г., съдията – докладчик, на основание чл. 249, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора с указания за отстраняване на допуснати в досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт съществени нарушения на процесуални правила. С посоченото разпореждане, ако влезе в сила, на практика се възстановява висящността на наказателното производство в досъдебната му фаза. При цитираното по-горе ограничение на чл. 63, ал. 4 от НПК за продължителността на задържането, в рамките на следващите няколко дни прокурорът ще е длъжен сам да предприеме действията по чл. 63, ал. 5 от НПК.

Окръжен съд – Бургас прие за най-подходяща и съобразена с обстоятелствата по делото мярката за неотклонение „Домашен арест“. Още пред първоинстанционния съд защитата на подсъдимия е представил доказателства, че като пълномощник на Ралф Сундберг, на 05.07.2017 г. е сключил договор за наем на недвижим имот – жилище в гр. София. Понастоящем, жалбоподателят Ралф Сундберг разполага с годно за обитаване жилище с адрес на територията на страната, осигурено му за периода от 05.07.2017 г. до месец януари 2018 г., който адрес, макар предназначен за временно възмездно ползване, създава относително трайна териториална връзка на подсъдимия с Република България за срок от 6 месеца и позволява прилагането на мярка за неотклонение „Домашен арест“.

Определението на Окръжен съд – Бургас е окончателно.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви

nineteen − 16 =