Евангелия за Мария Магдалена

Истината за Евангелието за жената на Исус започва да излиза наяве. Това е доста спорен папирус. Според него Исус Христос е бил женен за Мария Магдалена. Новите изследвания върху мастилото на папируса показват, че става дума за истинско.евангелие А наскоро придобити документи може да изяснят и произхода му.

 

Истинската история на Мария Магдалена е дълбоко свързана с Исус. Тя играе звездна роля в една от най-силните и важни сцени в евангелията. Когато Исус е измъчван от римляните, Мария Магдалена е до него. Тя го поддържа в заключителните му ужасяващи моменти и оплаква смъртта му. Тя открива празния гроб и е свидетел на възкресението. Мария е в началото на движението, което по-късно променя целия Запад.

Но Мария Магдалена, която живее в нашето съзнание, е много по-различна. В изкуството тя често е полугола или самотна отшелница, изкупваща греховете си прокудена сред дивата природа…

Колкото и мощен да е този образ, това не е историята на Мария Магдалена. Тя е спомената във всяко едно от четирите евангелия в Новия завет. Но те никъде не споменават, че тя е била проститутка или грешница.

В същото време Мария често се бърка с други две жени в Библията. Мария – сестрата на Марта и Лазар. И неназованата грешница от евангелието на Лука (7:36-50). Всяка от които измива нозете на Исус с косите си. През шести век папа Григорий Велики заявява на една проповед, че тези три жени са един и същи човек. Това е първото твърдение за Мария Магдалена – покаялата се блудница.

Четиринадесет века по-късно, през 1969 г. католическата църква признава официално, че Мария Магдалена не е каеща се блудница. Въпреки това и до днес репутацията ѝ не се е променила…

Споровете около автентичността на евангелието започват още когато професорът от Харвардския университет Карън Кинг (Karen King) обявява откриването му през септември 2012 година.

Древното евангелия е написано на коптски (египетски език) и в него има ред, който гласи: „Иисус им каза – Моята жена…“. После се споменава Мария, като най-вероятно става въпрос за Мария Магдалена.

Кинг смята, че папирусът е от IV век, но все пак допуска, че това може да е копие на друго евангелие от II век, което е написано на гръцки. Скорошният анализ на папируса показва, че той е на около 1200 години, защото тогава се е произвеждало такова мастило.

Но има много учени, които са на мнение, че това е модерна фалшификация, въпреки доводите на Кинг и много нейни колеги. „В този момент, докато изследванията и дискусиите са в разгара си, мисля, че трябва останем отворени към всички възможности“, пише Кинг в писмо за списание Biblical Archaeological Review.

Изследователи от Колумбийския университет провеждат експерименти върху мастилото на папируса. Първоначалните тестове потвърждават теорията на Кинг. Изследователите не искат да се наемат с твърдения, докато не завършат всички възможни тестове. Но все пак има нотка на потвърждение.

Сегашният собственик на евангелието държи на анонимността си, но се знае, че е купил Евангелието за жената на Исус и още няколко коптически текстове през 1999 година от човек на име Ханс-Улрих Лаукамп (Hans-Ulrich Laukamp). Лаукамп го е купил в Потсдам през 1963 година, тогавашна Източна Германия.

Лаукамп умира през 2002 г. и оттогава има много спорове дали наистина той е бил собственик на евангелието. Според някои източници Лаукамп е живял в Западен Берлин по това време и е нямало как да купи евангелието в Потсдам.

Самият Лаукамп няма деца или живи роднини, които да потвърдят или отрекат предположенията. През последните месеци са открити нови документи, които не само могат да пресъздадат по-добре живота на Лаукамп, но и да предоставят детайли относно евангелието.

През 2014 Кинг пише в Harvard Theological Review, че е получила следната информация за сегашния анонимен притежател на това евангелие: „Предостави ми фотокопия от договора за продажба на 6 коптски папируса, като за единия се смята, че е Евангелието за жената на Иисус.

Датата е 12 ноември 1999 година и документът е подписан и от двете страни.“ Кинг отбелязва също, че в договора има и ръкописен коментар, който гласи, че „Продавачът предава фотокопия от кореспонденция на немски. Папирусите са придобити през 1963 година от продавач в Потсдам (Източна Германия).“

Кристиан Аскеланд (Christian Askeland) от Института за библейски изследвания във Вупертал (Германия) обаче смята, че това е фалшификация. Той е изследвал и още едно коптско евангелие, в което се намира част от Евангелието на Йоан – също притежание на анонимния собственик на Евангелието за жената на Иисус. Според Аскеланд мастилото и на двете е от едно и също време, което означава, че това са фалшифицирани текстове, написани от един и същи човек.

Развръзката се случва, когато Джеймс Ярдли (James Yardley) от Колумбийския университет доказва, че мастилото от Евангелието за жената на Иисус е съвсем различно от това на папируса за Йоан. Това най-вероятно означава, че не са писани по едно и също време от един и същи човек.

„След първоначалните тестове казахме, че мастилото не е едно и също“, казва Ярдли. „Всички следващи изследвания потвърждават твърдението ни.“

Ярдли добавя, че няма да коментира повече, докато откритието му не бъде публикувано в издания, които са направили собствени проверки. А когато бъде публикувано, Аскеланд и поддръжниците му ще имат право на отговор.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви