Москва. Комисията по туризма обсъжда въпроса – дали да има стриптийз в хотел Русия.

– Има го по цяла Eвропа, трябва да го предложим и ние! – казва млад служител.

– Доообре, но на кого да възложим тази задача? – пита полковник Судаев.

– Да я възложим на Зина Ивановна! – предлага Никанор.

– Млада е, нека се развива!– Не, не! Баща ѝ е с неясно минало…

– Тогава Полина Фьодоровна!

– Луди ли сте? Чичо ѝ е бил в Сибир! Такава задача трябва да се възложи на много отговорен човек и аз предлагам – Марфа, чистачката! Три пъти ранявана във войната, носител на два ордена „Ленин“! Тя е нашият човек!

Речено-сторено. Ден преди откриване на стриптийзбара, комисията присъствала на репетицията. Тръгнала песен на Джо Кокър, Марфа със замечтан поглед свалила забрадката си, после с вперен поглед в бъдещето, бавно разкопчавала синята си престилка и накрая с омерзение към капитализма .. я захвърлила на земята и останала само по розови ватирани кюлоти!
Пълна тишина в залата. Накрая полковник Судаев казва:

– Аз не разбирам … какво му харесват на това американците?!

 
Шоу в стриптийз бар. Стриптизьорката съблича първа дреха, барът ликува, бурни аплодисменти. Сваля следващата дреха, същата реакция от заведението. Накрая започва с бельото и в залата настъпва гробна тишина…
Тя, притеснено:
– Какво? Не ви харесва ли?!
А от последните редове:
– Напротив… обаче с една ръка трудно може да се ръкопляска…

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви