Убийство без давност - Рамзес ІІІ

Рамзес III е вторият фараон от Двадесета династия на Древен Египет. Управлява през 1186/5 – 1155/3 г. пр.н.е. Рамзес III е син и наследник на Сетнахт. Той е най-значителният фараон на 20-та династия (Рамесиди), при която постепенно започват времена на упадък. Управлението на Рамзес III е последният период на подем и просперитет в историята на Новото царство на Египет. И е приключило с неговото убийство.

Централно събитие в управлението на Рамзес III се явява защитата на Делтата от нашествието на т.нар. „Морски народи“. Те нахлуват от север през 8-та година от управлението му. Фараонът се проявява като опитен военачалник и в поредица от сражения успява да предотврати десанта на вражеските армии в Долен Египет. На 5-та и 11-та година от възкачването си Рамзес потушава метеж на либийците, на запад от Нил. Проведени са също така походи в Сирия, Палестина на североизток и в Нубия и царството Пунт на юг.

Въпреки успехите, постоянното военно напрежение коства много жертви, а и изтощава ресурсите на държавата. Независимо от това славните победи на фараона са увековечени в многобройни паметници. В резултат на икономическите затруднения се увеличава влиянието на жречеството. То получава редица привилегии и е облагодетелствано от фараона.

Преди почти 3200 години фараонът Рамзес III става жертва на заговор. Убийците му са бързо заловени, съдени и наказани по законите от онова време. Край на разследването, край на случая.

Над три хилядолетия /около 3200 години!/ “веществените доказателства” и материалите от “следствието” събират прах в архивите на световната история. В същото време фараонът води “нормален задгробен живот”. В средата на XIX век обаче, Рамзес III попада в полезрението на представителите на новата наука – египтологията. След като се научават да разчитат йероглифите, учените започват да превеждат всичко, достъпно за превеждане.

През 1865 година е публикуван превода на т.нар. Торински юридически папирус. Оказва се, че това е един доста забележителен документ. В него е описан съдебният процес от XII век пр.н.е. срещу заговорниците, погубили Рамзес III. Там са посочените имената на злодеите, описана е и присъдата им. Противно на логиката в криминологията, завършекът на “делото Рамзес III” става известен на учените още преди да бъде намерен трупа на убития.

Мумията на Рамзес III е открита сравнително бързо. Това става през 1881 година, само 15 години след публикацията на превода на папируса от Торино. Фараонът е открит в гробницата си, получила каталожното обозначение DB(ТТ)-320, в Дейр ел-Бахри. Там компания му правят още петдесетина други царе, царици, принцове и принцеси, жреци и прочие представители на древноегипетската аристокрация. Гробницата се оказва нещо като тайник, в който още в антични времена са пренесени саркофазите на десетки мумии. Това било опит да бъдат защитени благородническите останки от вездесъщите иманяри и осквернители на гробници.

Още през XIX век египтолозите се опитват да изследват мумифицираните му останки. Но това се оказва неизпълнима задача. Бинтовете, с които е омотано тялото му, са толкова добре промазани със смоли, че учените се опасяват да не увредят мумията при развиването ѝ. Мумията е изпратена в музея в Кайро. И за Рамзес III отново настават години на спокоен вечен сън.

Историята просто очаква да се появи правилният човек, който да разполага с необходимите средства. От 2002 година насам, вездесъщият и неуморим “египетски Индиана Джоунс” Захи Хавас (Zahi Hawass) виртуозно използва мощта на съвременната наука и медиите. Целта му е да превърне египтологията в увлекателен източник на сензационни находки и дори детективски сюжети.

В началото на XXI век Хавас започва няколко проекта по изследване на царски мумии. Така е открита мумията на царица Хатшепсут. А по-късно става ясна и точната причина за смъртта на фараон Тутанкамон.

Съдебно-медицинската експертиза не отминава и мумиите от царския тайник ТТ-320. Но преди да се занимаят с Рамзес III, учените се фокусират върху изследването на останките на друг човек. Той открай време е загадка за тях. Става дума за мумията на “неизвестен мъж Е”, известна сред специалистите като “Крещящата мумия”.

Резултатите от изследването са публикувани през 2008 година. Те карат учените отново да си спомнят за убийството на Рамзес III и процеса срещу убийците му, описан в папируса от Торино. Хавас лансира хипотезата, че “Крещящата мумия” е на принц Пентаур, син на Рамзес III. Заради когото всъщност се разиграва цялата драма със заговора и убийството, останали в историята като “заговорът на харема”.

Втората съпруга на Рамзес, Тий (Тейе), решава да убие съпруга си и да качи на трона своя син, в ущърб на избрания от фараона наследник. Заговорът успява само донякъде. Фараонът загива, но съзаклятниците са заловени, съдени и осъдени на смърт. Това прави приемникът на убития – фараон Рамзес IV, който законно наследява трона на баща си.

В третия от петте дълги списъка с имена на осъдени в процеса, записани в Торинския папирус, е посочена и съдбата на принц Пентаур. „… Пентаур, когото наричаха с друго име. Той беше повикан заради заговора, който той направил с Тий, своята майка, когато тя сквернословила заедно с жените от харема, за да вдигнат бунт срещу господаря си. Той беше повикан пред дворцовите следователи, за да го разпитат. Те го признаха за виновен. Оставиха го на място. Той сам се уби”.

От записаното излиза, че Пентаур не е истинското име на принца („…когото наричаха с друго име”). И още, че според присъдата на съда за съучастие в убийство най-вероятно му е било заповядано да се самоубие.

От самото начало учените са заинтригувани от необичайния начин, по който е мумифицирано тялото. Юношата, на около двадесет години, е погребан в разрез с всички правила, все едно е извършил страшно престъпление и е наказан, оставяйки го без надежда за достоен задгробен живот. Вътрешните му органи не са премахнати, влагата от тъканите не е извлечена докрай, балсамиращите смоли са излети директно в устата на трупа.

А, за да е пълно наказанието, тялото е завито с “нечестивата”, според поверията на египтяните, козя кожа. И навеки е оставено без да бъде изписано името му. Все пак, дори и нестандартна, това до някаква степен е мумия. От този факт изследователите стигат до заключението, че останките принадлежат не на обикновен престъпник, с чието тяло никой не би се церемонил. Решили, че това е знатна особа, която обаче е наказана заради извършено злодеяние. Допустимо е било това да е убийство.

Мъчителната агония, в която е застинало лицето на “Крещящата мумия”, учените обясняват съвсем прозаично: не става дума за предсмъртните страдания на Пентаур, а в посмъртното “поведение” на мумиите. С течение на времето и стареенето им, при някои се наблюдава извиване на главата назад.

След появата на тази хипотеза, учените решават, да проведат генетични тестове, за да се потвърди или отхвърли предположението за роднинска връзка между Рамзес III и „Неизвестен мъж Е“. Генетиците потвърждават, че с голям процент сигурност може да се твърди, че “Неизвестен мъж Е” е син на Рамзес III. Излиза, че древните египтяни са знаели как да наказват подобаващо сурово: три хилядолетия баща и син, жертва и заговорник, са били принудени да търпят взаимното си присъствие.

Дори и изследването им е извършено едновременно. През 2012 година в медицинското списание The British Medical Journal са публикувани резултатите от мумиите на Рамзес III и Пентаур – баща и син.

Изследването с помощта на компютърна томография (КТ) подсказва освен това и по какъв начин принцът е бил принуден да се самоубие. По кожата на врата му са открити следи, които говорят, най-вероятно, за душене. Което пък поставя въпроса: дали смъртта му е резултата на самоубийство. Или става дума за още едно убийство. Човек трудно може да се удуши със собствените си ръце.

Томографът успява да надникне под погребалните бинтове на мумията на Рамзес III (и сега е невъзможно да се свалят, без да бъде повредена мумията). С помощта на съвременната технология обаче стават ясни подробности за едно убийство, извършено преди 3200 години. Учените за пръв път получават доказателство, потвърждаващо историята, описана в Торинския папирус. До онзи момент все още не е съвсем ясно, дали фараонът загива в резултат на заговора и как точно се е случило това.

В статията за списание The British Medical Journal учените сухо описват случилото се и резултатът от него: “Широка и дълбока рана е нанесена в областта на врата с остър нож или друг остър предмет. Разрезът е прекъснал трахеята, хранопровода и големите кръвоносни съдове. Смъртта е настъпила моментално”.

При подготовката на тялото за балсамиране, обаче, древните балсаматори са се постарали да заличат раната. Врата на фараона е покрит с многослоен “шал” от ивици тъкан, а вътре в раната е поставен уаджет – амулетът “окото на Хор”, който според египетските поверия притежава целебни свойства дори и след смъртта.

Подробностите, описани до тук, стават известни още през 2012 година. Какъв тогава е поводът, отново да се заговори за Рамзес III през март 2016 година? Поводът наскоро изнесената нова информация за това убийство, извършено преди почти тридесет и два века. И тази информация буквално е изсмукана от пръстите, или по-точно – от големия пръст на крака на фараона.

През февруари 2016 година резултатите от многогодишните изследвания на царските мумии излизат под формата на книгата “Scanning the Pharaohs: CT Imaging of the New Kingdom Royal Mummies”, чиито автори са Захи Хавас и Сахар Салем, рентгенолог от университета в Кайро.

От книгата журналисти научават за новите подробности около доказаното убийство на Рамзес III и отправят запитване до авторите. В отговор Сахар Салем разяснява някои от изводите си.

Става ясно, че убийците са били най-малко двама. Компютърната томография показва, че големият пръст на крака на фараона е отсечен с оръжие от типа на секира или меч. Поради това, че липсват признаци раната да е заздравяла, Сахар Салем смята, че тя е нанесена непосредствено преди смъртта на фараона.

“Раната на крака анатомично е далеч от раната, открита по-рано на врата на жертвата. Формата на натрошените кости на пръстите на крака показва, че раната на крака и раната на врата са нанесени с различни оръжия. Следователно, един от убийците, въоръжен със секира или меч, е нападнал фараона в лице, докато вторият убиец, въоръжен с нож или кинжал, е атакувал в гръб. Двамата убийци са действали едновременно”, обяснява Сахар Салем в писмо, адресирано до изданието Live Science.

Жреците са положили доста усилия, за да скрият неестетичната липса на големия пръст на крака на фараона, който вероятно е много нужен за задгробния му живот. Още през XIX век египтолозите забелязват излишно големите количества смола, с които са напоени погребалните бинтове на фараона. “Смятам, че балсаматорите нарочно са постъпили така, за да могат да скрият голямата тайна – липсващият палец на крака”, пише още Салем.

Подобни открития нагледно разкриват същността на човешката природа и коварството на съдбата. Освен за ефективността на методите, с които съвременната наука се сдобива като резултат от технологичния прогрес, цялата история говори и за още нещо – ефективността на съдебната система на Древен Египет.
А заговорите, целящи убийство на владетели, са част от човешката история и египтяните изобщо не са първите, употребили този метод на “политическа борба”.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви