Древният Уркеш някога е бил голям център на древната близкоизточна хуритска цивилизация, известна в митологията като дом на изначалния бог. Малко е известно за Уркеш и тайнствената хуритска цивилизация. Древният град бил погребан под пустинните пясъци хиляди години. И се загубил от страниците на историята. А цивилизацията на древните хурити оставала на практика непозната.

И все пак през 80-те години археолозите открили Тел Мозан. Това било могила, под която се намирали руини на древен храм и дворец. Десет години по-късно изследователите направили невероятния извод, че Тел Мозан е загубеният град Уркеш.

Разположен на територията на Северна Сирия, близо до границата ѝ с Турция и Ирак, древният Уркеш бил голям месопотамски град. Той е процъфтявал между 4000 и 1300 г. пр.н.е. Това е един от най-ранните известни градове в историята.

Градът Уркеш
Уркеш някога е бил голям политически и религиозен център на хуритите, построен на кръстопътя на търговските пътища между Анатолия и градовете на Сирия и Месопотамия и свързващи Средиземноморието със Западен Иран. Уркеш също бил столица на царство, което контролирало плато, в което имало залежи от мед, направили града могъщ и богат.

Уникалните хурити
Преди знанията за хуритите били ограничени до древни легенди и малко количество артефакти с неизвестен произход. Неотдавнашни разкопки показали, че хуритите не само силно са повлияли на езика, културата и религията на по-късните народи, но и възможно – върху развитието на съседите месопотамци, които в това време тъкмо започвали да създават първите си градове. Най-отличителна черта на хуритите бил техният език, абсолютно уникален и неприличащ на нито един от известните езици в историята.

Изглежда хуритите се превръщат в основна политическа сила след като попадат под властта на елит от външни завоеватели. Тези чужденци идват от Централна Азия и говорят или ведически санскритски, или близък предшественик на този език. Те кремират мъртвите и въвеждат употребата на коня и колесницата на бойното поле, събития с явни паралели със Северна Индия по същото време. Тази чужда аристокрация постепенно изоставя своя език и го заменя с хуритския, но запазва индоевропейските си имена, както и почитането на ведическите богове.

При тези чужди владетели хуритите значително разширяват териториите си на юг и запад. Не се образува обща хуритска империя, но около 1540-1520 пр.н.е. са създадени множество хуритски държави в Северна Месопотамия, особено в района на Ханигалбат по горното течение на Тигър, северно от Асирия. Към 1530 пр.н.е. между реките Ефрат и Балих е основана държавата Митани със столица Вашукани, вероятно разположена в Северна Сирия. Тя все още има предимно хуритско население и аристокрация с чужди имена.

Митани бързо се превръща в център на хуритската сила и култура и не след дълго установява хегемония в Централна Месопотамия и горното течение на Тигър, включително над Асирия. Тази държава е унищожена от асирийците около 1270 пр.н.е.

Разкопките на Тел Мозан
Изследването на Тел Мозан започнало през 80-те години, но чак след десет години археолозите успели окончателно да установят, че това е град Уркеш.
Разкопките разкрили не само кирпичени постройки, но и редки каменни съоръжения – монументална стълба и дълбока подземна шахта – „преход в преизподнята“, – която била свързана с религиозни ритуали.
В Уркеш имало монументални обществени сгради, включително голям храм и дворец. Много от тях са датирани към акадския период (2350–2200 пр.н.е.).

Древната преса
При разкопките било открито голямо количество щампи и печати. Около 150 от тях съдържат надписи. Освен това били намерени клинописни таблички от стария акадски период – те представляват основно административни документи, учебни текстове и дори части от шумерския речник.

Стотици глинени отпечатъци с изображението на царското семейство разкрили важна информация за историята и живота на града. Писмените таблички от двореца разкрили не само името на града –Уркеш, но и на неговия цар Тупкиш и царица Угнитум. В документите се посочва, че една от дъщерите на Нарам-Син, царя на Месопотамия, живяла в Уркеш.

Вероятно е имало само няколко хуритски града в Северна Сирия. И все пак хуритите са създали цивилизация, която оказала влияние на целия Близък изток.

Урбаническият стил на хуритите се основава на етническата идентичност в по-голяма степен, отколкото на териториалното разположение. Културната уникалност на Уркеш отчасти се обяснява с неговото географско положение – той обединявал потенциала на равнините с възможността от използването на по-малко достъпните ресурси на платото.

Това допринасяло за формирането на уникални религиозни и политически традиции и защита от агресивния експанзионизъм на акадския цар Нарам-Син, който се смятал за бог. Уркеш бил единственият град в Сирия, който не бил завладян от него.

Смята се, че още много съкровища остават скрити в по-дълбоките пластове на могилата Тел Мозан. За жалост разкопките били преустановени през 2011 във връзка с войната в Сирия и мястото е недостъпно за чужди археолози.

Инфо: http://drevnite.com

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви