На 29 юли 2005 г. ЮНЕСКО официално вкарва в престижната си програма „Паметта на света” три средновековни медицински ръкописа, пазени в Националната академия на науките на Азербайджан. Един от тях е „Книга за хирургията и инструментите” на Абулкасим Захрауи – един от най-известните арабски лекари и хирурзи, живял в Средновековна Европа, известен като Абулказис.

Книгата е датирана от 13. век. Абулказис е живял близо два века по-рано. Необикновените му постижения в областта на медицината обаче оставят такава следа, че операциите и инструментите му се обсъждат и използват дори и през 19. век. Едни от най-известните инструменти в хирургията са въведени именно от него.

Абулказис е роден през 936 г. в града Ел Захра, намиращ се съвсем близо до Кордоба в днешната испанска провинция Андалусия. Той е потомък на арабското племе ансар, заселило се по-рано в испанските земи. Прекарва по-голямата част от живота си в Ел Захра. Там учи, преподава и практикува медицина. Оперира почти до смъртта си през 1013 г., две години след опустошаването на Ел Захра от араби.

През Средновековието градът за кратко става столица на Ислямския халифат на Кордоба, който властва над Иберийския полуостров и част от Северна Африка от 929 до 1031 г. Периодът се характеризира с изключителен разцвет на търговията и културата в района. Градът „Мединат ал Захра”, който означава „Градът цвете”, е смятан днес за забравения Версай на средните векове.

Известен е с великолепния си комплекс от дворци, пълни с невероятни богатства. Според описанията на летописците и пътешествениците Ел Захра е най-великолепният паметник, построен от маврите в Испания. Съседният Кордоба е известен и като средище на медицината през Средновековието.

От цяла Европа се стичат там за операции. През 10. век в Кордоба е имало повече от 50 болници, които са предлагали лечение и различни хирургически операции. Точно в това време работи и Абулказис, който става известен още приживе в цяла Западна Европа. Лекарят практикува в Ел Захра по време на разцвета на града, който е средище на култура и интелектуалци.

Заради опожаряването и разрушаването на Ел Захра по време на по-късните кастилско-андалуски конфликти за живота му се знае малко.

Останали се безценните му книги, написани собственоръчно от него. Името на Абулказис се споменава за първи път в летописи на Абу Мухамад бин Хазим, който го нарежда между най-великите лекари в испанските земи, владени от маврите. Нещо повече, европейските хирурзи по това време го признават за най-големия авторитет, при него са идвали за помощ и съвет хора от целия континент.

Смята се, че хирургът е бил личен лекар на андалуския халиф Абд ал Рахман Трети, който е построил Ел Захра, или на наследника му Ал Хакам Втори. Посвещава целия си живот на медицината, най-вече на хирургията. Арабинът се специализира в лечението на болести чрез обгаряне. Смята се, че той е първият лекар, описал извънматочната бременност, която по онова време водела до сигурна смърт на майката.

Най-известният труд, който Абулказис оставя, е медицински трактат с 30 глави „Китаб ал Тасриф”, завършен около 1000 година. В него той обсъжда широк кръг от медицински теми, между които хирургия, ортопедия, офталмология, фармакология, зъболечение, раждане и хранене. В книгата са изброени данни и случаи, събирани през почти 50-годишната му медицинска практика и преподаване.

Трудът е изключително ценен, макар че невинаги е бил оценяван по достойнство от специалистите. В него Абулказис описва за първи път метод за наместване на рамото, станал известен по-късно като метод на Кочър, както и позата на Уолчър при раждане в акушерството.

В „Ал Тасриф” лекарят обяснява как се превързват кръвоносни съдове почти 600 години преди френския медик Амброаз Паре, смятан за един от бащите на съвременната хирургия. В книгата за първи път се описва наследственият характер на хемофилията – състояние, при което кръвта не се съсирва при отваряне на кръвоносен съд. Абулказис е и първият, който подробно разказва за хирургическа процедура, при която се прави лигатура на слепоочна артерия при лечение на мигрена.

Отново 600 години преди Паре той описва как е практикувал това на собствената си слепоочна артерия. Тази техника за хирургическо лечение на мигрената беше възродена отново и през нашия век от хирурзи в Южна Африка.

В книгата си Абулказис описва използването на форцепс при раждане. Той
въвежда и конците катгут при зашиването на вътрешни рани. Изработвани от естествени влакна от стените на животински вътрешности, тези конци се използват и до днес, тъй като се абсорбират от тялото.

Във фармакологията лекарят е първият, който започва да прави лекарства чрез сублимация и дестилация. В книгата си той описва подробно и дава рецепти на „основните съставки”, от които след това се правят по-сложните лекарства за обща употреба.

Последната и най-голяма глава „За хирургията и инструментите” се смята за най-голямото постижение на средновековната хирургия. Това е първата независима и подробна разработка в тази област. Абулказис описва много оперативни процедури и инструментите за тях, повечето от които изобщо не се споменават в другата класическа литература и за които се смята, че са негово изобретение. Абулказис е и първият медицински автор, който дава илюстрации на използваните от него инструменти.

В книгата има близо 200 рисунки на инструменти – от лъжица за натискане на езика и клещи за вадене на зъб до катетър и сложни акушерски инструменти.

Според летописеца Хамидан поне 26 хирургически инструмента със сигурност са изобретени от Абулказис. Ето и някои от тях:
– гилотина – инструмент за изрязване на сливици;
– скрит нож за отваряне на абсцеси;
– спринцовката;
– няколко вида ножици, възможно е поне една от тях да е изобретение на Абулказис;
– дизайн на вагинално огледало.

Главата в книгата за гинекологичните инструменти навежда на мисълта, че Абулказис е работил с инструмент, предшестващ акушерския форцепс, макар че го е използвал за изваждане на мъртво бебе от утробата;
– формулата за вид гипсова отливка, която предшества съвременните кори при фрактура на крайниците.

Книгата му „Хирургията” описва голямо разнообразие от процедури: рязане на вена, гинекологични и акушерски процедури, ортопедия, опериране на перде, премахване на бъбречни камъни, изваждане на стрели и наместване на кости при обикновени и по-сложни фрактури. Описва подробно операции като вадене на сливици, трахеотомия и трепанация на черепа, които лично е извършвал. Хирургът обяснява как се използва кука, за да се извади полип от носа, и как да се направи клизма на деца със специален инструмент, който е изобретил.

Той е един от първите, който говори за използването на антисептици при третирането на рани. Освен това в глава 30 Абулказис описва много от основните правила при хирургическа намеса. Той използва мастило, за да маркира върху тялото местата на разрезите със скалпела, което сега е стандартна процедура преди всяка операция.

Абулказис е смятан и за един от първите пластични хирурзи, пионер в тази област за времето си. В книгата си той описва дори процедури като редуцираща мамопластика за намаляване на много големи гърди. За тази цел той предлага следната процедура: „Направете два разреза, чиито краища да се съединяват. След това премахнете кожата и тъканта отдолу и съединете ръбовете на двата разреза”.

Тази техника се използва и днес при подобни случаи. Абулказис има и специален интерес към очната хирургия. В тази област той въвежда използването на изключително фини инструменти.

Летопис описва лекаря по следния начин: „Казаха ми, че Ал Захрауи, Бог да го благослови, е бил изключителен аскет. Половината от деня той работел без пари, благотворително”. В книгата си Абулказис често се обръща към учениците си като „синове”. Той говори също така колко е важна добрата връзка между лекар и пациент. Полага усилия за добрата грижа за пациентите и държи те да му се доверяват, независимо от това дали са богати или бедни.

Абулказис настоява пред учениците си да спазват етичните норми и ги предупреждава
да се пазят от съмнителни практики, възприети от някои лекари само заради материалното облагодетелстване.

Славата на книгата „За хирургията” се разпростира бързо в ислямския свят. През втората половина на 12. век тя е преведена и на латински в Толедо. След това влиянието й върху италианските, а по-късно и френските хирурзи е огромно. През 1497 г. е първото й печатно издание, което е препечатвано многократно през следващото столетие.

Влиянието на Абулказис в европейската хирургическа практика се усеща силно през следващите 5 века след смъртта му, включително и през Ренесанса. Заради интереса към медицинската наука книгата му е превеждана на латински 5 пъти! През 14. век френският хирург Ги дьо Шолиак в книгата си „Великата хирургия” цитира „Ал Тасриф” повече от 200 пъти. Пиетро Алгалата, живял през 15. век, описва Абулказис като „без съмнение водачът на всички хирурзи”.

Калина Маркова, сп.”Обекти”

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви