Разбира се, има мистерии и мистерии. Някои са големи, известни на целия свят. Около тях се центрира общественото мнение, интересът на човечеството, научните изследвания.

Има и други – не особено известни, мънички, така да се каже, кавалетни. Но от своя страна, те също са не по-малко интересни. Представяме ви тук няколко от тях.

Сибирското момиче от старите снимки
На служителите в регионалния музей в Красноярск, Сибир, Русия била възложена задачата да дигитализират множество от старите фотографии от началото на 20 век.

Тогава те забелязали нещо странно – едно и също момиче неизменно присъствало на около 20 фотографии и 4 стъклени негатива, всички заснети между 1906 и 1908.

Тя винаги е облечена в бяло, винаги е застанала в почти една и съща поза и изражението на лицето ѝ е едно и също.

Нещо още по-странно – момичето е намерено дори на снимки, на които първоначално се е мислело, че я няма, но след дигитализацията е направено увеличение и тя е открита в далечината като съвсем малка, едва видима фигура.

Кое е това момиче? Може би е роднина на фотографа и затова присъства на тези снимки? Досега никой местен жител не се е появил с информация за нея – нещо от рода на „да, това е прабаба ми, имаме нейни снимки в семейния албум“.

Какво е станало с детето след 1908 и защо няма други нейни снимки в последвалите години?

Пеещият колос на Мемнон
В Египет, близо до днешния град Луксор се намират два масивни колоса.

Двете статуи-близнаци представят Аменхотеп III в седнало положение, с ръце, положени на коленете и поглед, насочен на изток, към реката и изгряващото слънце. Той управлява Египет от юни 1386 до 1349 пр.н.е. или от юни 1388 пр.н.е. до декември 1351 пр.н.е./1350 пр.н.е.

От онези далечни времена са и самите колоси.

През 27 г. пр. н.е. в района се случва сравнително силно земетресение, което уврежда северната статуя. Тогава се появява един интересен феномен. Всяка заран колосът почва да „пее“. Звукът наподобява свирене с уста, кънтенето на месингов съд, късането на струна на лира или дори човешка реч.

В тези колоси гърците привиждат изображение на Мемнон, син на Зората и цар на етиопците, който повежда армиите си от Африка до Мала Азия. А заради „пеенето“ скоро се разпространява и легендата, че статуята може да предсказва бъдещето.

Статуите стават обект на непрестанни посещения, в това число и от някои римски императори.

Мистериозните звуци спират през 199 г., когато римският император Септимий Север заповядва да се извърши реставрация на паметника. Каква е причината статуята да „пее“ не е напълно ясно. Вероятно звуците са причинени от повишаващите се температури и изпаряващата се роса.

Друг вариант е разширяването на кварцита под въздействие на първите слънчеви лъчи.

Къде е кутията на Джоана Сауткот и какво има в нея
Джоана Сауткот е родена през 1750 в малко село в Дейвън, Англия. Четиридесет години по-късно, през 1792, тя вече живее с убеждението, че е надарена със свръхестествени сили (особено да предсказва бъдещето).

Затова тя започва да записва своите предсказания и се обявява за една от Жените на Апокалипсиса описани в „Откровение на Йоан“. Посещава Лондон където продава „печатите на Господа“, които щели да позволят на 144 000 души да влязат във вечния живот.

Когато умира, нейните последователи отказват да я погребат, защото очакват да възкръсне. По онова време те са над 100 000 и за тях Сауткот оставя запечатана кутия, която съдържа предсказания.

По нейна заръка кутията трябва да бъде отворена във време на национална криза. Този предмет обаче се губи от историята.

През 1927 се появява човек на име Хари Прайс, който твърди, че притежава кутията на Джоана Сауткот. В нея имало няколко странни предсказания, лотариен билет и пистолет. Съвременните последователи на странната жена обявяват тази кутия за измама.

Те все още вярват, че истинската кутия съдържа важни неща, макар датата за Страшния съд дадена от Сауткот да е отдавна отминала (тя е през 2004).

Кой и защо е построил храмовете в Баалбек
Баалбек е град в Ливан известен със своите руини. Огромен блок, смятан за най-големия дялан камък в света, все още стои където е бил отсечен преди почти 2000 години.

Той има размери 21,5 метра x 4,8 метра x 4,2 метра и тежи около 1000 тона. В началото на 90-те години в същата кариера е намерен и втори, по-голям камък с тегло 1242 тона.

Чие дело е всичко това? Днес много от тези руини се наричат „римски“, но общоприетото мнение е, че всъщност някои от тях са много по-стари – строителството на храмовете е започнало някъде към края на третото хилядолетие пр.н.е.

Днес в района има една легенда, че те са построени от библейския Каин, който искал да се скрие от гнева на Бога.

Друго предание разказва, че храмовете са построени от джинове, свръхестествените същества от арабската митология.

Религията и легендите настрана, възможно е част от руините действително да са останки от римски сгради построени в по-късните периоди. Дали обаче и изоставените каменни блокове са тяхно дело? И защо са ги изоставили в кариерите?

Кому е било нужно да издялат блокове 40 пъти по-големи от блоковете използвани при изграждането на египетските пирамиди? И след цялата тази работа, да не ги положат там за където са били предназначени….

Кой е бил Кожарят?
Първата вестникарска история за така нареченият Кожар се появява през 1852 година. Това е странник, целият облечен в закърпени кожи, който кръстосва постоянно американските щати Кънектикът, Ню Йорк, Вермонд и дори стига до Канада.

Той не е типичен бродяга, по своя маршрут човекът отсяда в пещери, където старателно е складирал през годините дърва за огрев и други припаси.

Хората от градовете по неговият път го познават добре, дори някои се сприятеляват с него. Често отсяда във фермата на семейство Буел в Клинтън, Кънектикът, когато мине от там. Редовно се отбива за обяд и в магазина на Хардинг в Бранфорд.

Целият си маршрут от 366 мили (589 километра) изминава на всеки 34 дни. Така до смъртта си през 1889.

Винаги е било загадка кой точно е този странен човек. Образован е и говори английски и френски-канадски. Погребан е в Осининг, Ню Йорк, но името Жул Бургле върху надгробната плоча не дава много информация за самоличността на Кожаря.

След време гробът трябва да се премести заради строителството на Магистрала номер 9, но археолозите не откриват в него нищо повече от няколко ръждясали пирона.

Кой е бил атлаският вампир?
През 1932 в Стокхоум е извършено зловещо убийство. 32-годишната проститутка Лили Линдстром е намерена безжизнена в нейния апартамент. Тя е пребита до смърт, а кръвта ѝ е източена. До тялото се търкаля един окървавен черпак.

Полицията предполага, че с него убиецът е пил кръв. Заради това обстоятелство, на него му е лепнато прозвището „атлаският вампир“ по името на квартала Атлас, където се разиграва това зловещо престъпление.

Съдебните медици заключават, че жената е мъртва от няколко дни. Полицията интервюира редица познати и клиенти на Линдстром, но убиецът така и не е открит.

Остават неизвестни и мотивите му за това единично престъпление, не е известно да е извършвал други подобни кървави убийства.

Днес част от вещите свързани с това убийство могат да се видят в полицейския музей в Стокхоум.

Ако не ви стигат тези мистерии, ето ви и Рики Маккормик
41-годишният Рики Маккормик изчезва през 1999. Полуразложеното му тяло е открито в поле в Мисури. Почти сигурно е, че е убит.

Той е имал криминално минало, а и тялото му е било разположено в неестествена позиция. Полицията обаче не е способна да установи точния метод по който е ликвидиран. Освен това в джоба му намират странна бележка.

Бележката съдържа закодирано съобщение. Колкото и да се мъчат експертите, те не успяват да я разчетат. След години тя е публикувана и в Интернет и всеки, който има желание може да се пробва да я разбере. Засега това не се е отдало на никого.

И последната от днешните мистерии: Анджело Фатикони
Анджело Фатикони е роден през 1859 и още като дете открива, че има странна дарба – не може да потъне във водата.

Като възрастен става пътуваща атракция по циркове и карнавали, където показва странното си умение.

Никой, дори учените не могат да определят на какво се дължи това. Изследователи от Хардварския университет веднъж потопили Анджело в басейн като завързали оловна тежест за него.

Въпреки това човекът 15 часа щастливо си плавал по повърхността. При друга демонстрация към Анджело била привързана торба с гюлета.

Резултатът бил същия – не потънал. Често заспивал във водата и блажено се носел отгоре. Заради тази си способност Фатикони бил наречен „човекът – коркова тапа“.

Анджело Фатикони умира през 1931 без да се разбере на какво се дължи умението му. Според някои тук има намесена свръхестествена сила. Добре, че не се е родил няколко века по-рано, че щяха да го изгорят на кладата.

В средновековието се е вярвало, че човек в който се е вселил демон, не може да потъне.

Изглежда Фатикони не е оставил наследници или те не са притежавали дарбата на баща си, което е жалко – можеше от него да тръгне цяла нова човешка раса.

Източник: misterika

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви