Съществуват ли русалки? Или кракени, морски чудовища, гигантски сепии, отвличащи моряците? Или пък изскачащи изпод водата и отлитащи нанякъде летящи чинии! Всъщност в настоящия материал няма да се обръща внимание на свръхестествени или някакви още „по-жълти“ новини, а ще стане дума за конкретни, регистрирани събития на очевидци. Сред тях има и българи – известните мореплаватели Дончо и Юлия Папазови.

Някои от случаите са толкова куриозни, че звучат като взети от сценария на някой научнофантастичен филм от сорта на „Бездната“. Ако сте склонни да се доверите на очевидците, то следващата статия ще ви бъде изключително интересна.

Нищо ново под Слънцето – древните срещи
„Това беше разноцветно създание: главата, ръцете и краката му бяха лилави, а кожата, драпирана като наметало – сива и фосфоресцираща.“ Така описва жител на подводна цивилизация писателят Хърбърт Уелс в разказа си „В дълбините“.

И ако авторът на това кратко произведение е дал воля на фантазията си, японските рибари от векове насам са убедени, че в крайбрежните води на Япония живее раса от човекоподобни амфибии. Те дори са им дали име – kappa. Странната форма на живот приличала на огромен хибрид между жаба и бозайник, а на гърба си имала черупка, подобно на костенурките.

Всъщност много народи по света, не само японският, говорят и пишат за подобни морски същества. Още древните шумери са изписвали върху своите глинени плочки истории, в които се разказва за раса от полухора-полуриби, обитаваща водите на Персийския залив. Още по-интересно е, че тази раса поддържала активни отношения и контакти с шумерите. В някои от плочките например е написано: „В онази част на Персийския залив, която е близо до Вавилон, живеят съществата Oanami.

Те са надарени с разум, общуват с хората и дори ги обучават на писменост, науки, изкуство. Учат ги да строят къщи, да вдигат храмове, да се занимават със селско стопанство и имат способността да говорят, подобно на хората. Когато обаче вечер Слънцето залязва, тези същества се връщат обратно във водите, защото са земноводни.“

Нека припомним какво твърди съвременната наука – че животът се е зародил именно в океана. В Световния океан има всичко – хранителни ресурси, полезни изкопаеми, обширни територии. Защо там да не съществува разумен живот? Всъщност налични са хипотези, твърдящи, че хората не са произлезли от обикновените маймуни, а по-скоро от водни примати, дошли на сушата. Още един факт – древните предци на китовете всъщност са „излезли“ да живеят на сушата, прекарали са там известно време. След което отново са се върнали към водния начин на живот, защото явно се е оказал по-удобен.

Възможно е част от водните примати (ако такива е имало, разбира се!) да са излезли на сушата, а друга част да е останала в океаните. Разбира се, не е изключена и възможността сухоземни примати да са се приспособили за живот под водата.
В дълбините на Световния океан е напълно възможно да съществува древна цивилизация, която по ниво на развитие да надхвърля възможностите на нашата. Много истории от древността до днес описват срещите на хората с тайнствените водни обитатели.

Съвременни срещи с подводния вид
Авторът на книгите „Бермудският триъгълник“ и „Без следи“ Чарлз Берлиц смята, че в района на зловещо известния триъгълник, се крият представители на все още неизвестна за нас подводна цивилизация. Като едно от доказателствата си той прилага откъс от разказите на водолаз професионалист от Маями, който през 1968 година среща под водата „ужасяваща морска маймуна“.

Ето откъс от него: „Бяхме близо до ръба на континенталния шелф, на юг от фара Great Isaac. Специална десетметрова лодка за подводни и спасителни гмуркания бавно ме придвижваше по трасето, като разглеждах пясъчното дъно на дълбочина 11 – 13 метра. Намирах се достатъчно плитко, за да виждам дъното на лодката. Неочаквано обаче зърнах нещо закръглено, подобно на костенурка или огромна риба. За да разгледам животното, се наложи да се спусна малко по-надълбоко.

То се обърна и ме погледна – имаше маймунско лице и издължена напред глава. Шията му беше много по-дълга от тази на костенурките, около 4 пъти по-дълга от човешката. Докато ме разглеждаше, странното същество подобно на змия изви шията си. Очите му приличаха на човешките, но бяха много по-големи. Като цяло то приличаше много на маймуна, но пригодена за живот под вода. Малко след това, изтласкано сякаш от невидима сила, то се отдалечи бързо от мен.“

Друг случай е публикуван в сборника „XX век: хроника на необяснимото“. Генадий Рижанин разказва за сензационната си среща с морските обитатели:
„От младежките си години обичам да се гмуркам и се занимавам с подводен риболов. Всяка година за няколко седмици посещавам черноморските курорти Гурзуф и Анапа. Но един път се случи нещо, което наруши тази моя традиция и цялата ми страст към гмуркането.

Бях в Анапа и плувах на дълбочина 7 – 8 метра, дебнейки жертвите си с харпун. Изведнъж се вцепених. От зеленикавите дълбини към мен бавно плуваха огромни същества. Напълно бели, с човешки лица, без маски или водолазни костюми, с големи рибени опашки. Съществото, което плуваше най-отпред, ме видя и спря, като започна да ме гледа с огромните си изпъкнали очи. Към него се приближиха и останалите, а първото помаха към мен с ръка… да, ръка, не перка! Макар и пръстите на тази ръка да бяха съединени с ципа.

Всички те ме разглеждаха, без да се доближават на повече от три метра. Накрая като по команда всички заедно с няколко удара на мощните опашки се отдалечиха назад в открито море. Когато се отдалечиха, аз изскочих от водата като коркова тапа, седнах в лодката и се добрах до брега. Вече не смея да се гмуркам…“

Подводни флотилии от извънземни?
Написаните до момента случаи са „благодатна тема“ за всички поддръжници на уфологията (съществуването на извънземни цивилизации тук, на Земята). Доста от тях привеждат като доказателства множество описани срещи на хора със странни подводни или летателни апарати.

Още през 1902 година в Гвинейския залив британският кораб „Форт Солсбъри“ се среща с тайнствен обект с огромни размери. Отначало дежурният на вахта забелязал над повърхността на водата два червени пламъка, а поглеждайки през бинокъла си, ясно различил огромен тъмен обект с дължина около 180 метра, в чийто край горели пламъците. Дежурният повикал втория помощник, капитан А. Реймър, който също наблюдавал обекта, а малко по-късно той се потопил в океана.

Всички свидетели на събитието били единодушни, че са наблюдавали някакъв вид дълбоководен апарат. Макар всички да забелязали, че повърхността му наподобява люспеста кожа, нито един от тях не допуснал, че това може да е животно. Около него, малко преди да се потопи, водата се разбушувала точно както това се случва при задействането на корабно витло или механизъм за придвижване.

Ето как помощник-капитанът описва срещата в списание, посветено на корабоплаването: „Не успяхме да разгледаме обекта детайлно, защото беше сравнително тъмно, но той бе дълъг 500 – 600 фута, с два огъня на всеки от двата му края. Някакви механизми или плавници предизвикаха вълнение около него, преди да се потопи, а освен това той беше покрит с нещо като люспи.“

През януари 1960 г. аржентински гранични кораби откриват в свои териториални води две неизвестни подводници с гигантски размери. Едната от тях лежала на дъното, а другата обикаляла около нея. След като многократно опитвали да се свържат с тях и да ги принудят да изплават, аржентинците пускат сериозно количество дълбочинни бомби за потапяне на дълбоководни съдове.

За тяхно удивление обаче подводниците не само оцелели, но и изплували и с огромна скорост се отдалечили от преследвачите. Според описанията на очевидците обектите изглеждали фантастично – огромните им сферични кабини се издигали над водата, а корпусите им били с поразяващо необичайна форма.

Смаяните моряци открили огън по тях с всичките си налични оръдия, но тайнствените подводници моментално се потопили. И тогава се случило най-странното: приборите за засичане чрез ехолокация показали, че първоначално двата преследвани обекта вече са… станали четири, а малко по-късно… шест! Все едно се разделили на части. В крайна сметка всички те развили невероятна скорост и изчезнали в дълбините на Атлантическия океан.

Седем години по-късно отново аржентински търговски кораб среща загадъчен подводен обект, който имал цигарообразна форма, дължина около 40 метра, а цялата му повърхност била сияеща с постоянно променяща се цветова гама. Той не издавал никакъв звук и не оставял следа във водата. Не притежавал никакви стърчащи части – кабини, перископи или перки.

Обектът се движел паралелно с аржентинския кораб „Навиеро“ цели 15 минути, след което неочаквано завил, минал под кораба и бързо изчезнал в дълбините, излъчвайки ярко сияние.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви