Учителката Надежда Райкова, за чийто живот се бореше цял Бургас, не успя да победи болестта, съобщават близките й във Фейсбук.

Ето какво написаха днес близките й: Скъпи приятели, Надежда се сблъска с една много тежка и коварна болест, след която премина през две операции в Бургас и една в Пловдив. След последващи множество лечения в България разбрахме, че лекарите няма с какво повече да ни помогнат тук. Единствената надежда, която ни дадоха, беше от болницата в Германия. Нямахме нужните средства, затова и се обърнахме към вас за помощ. Никога не бихме могли да ви се отблагодарим за всичко, което сторихте за нас и нашата майка. Благодарение на вас имахме възможността да й дадем още един лъч надежда за оздравяване.

Подкрепата, която й дадохте, й помогна да повярва и даде сили да продължи в борбата. Всички ваши послания, молитви, дела, усилия, пожелания всеки път й вдъхваха кураж. Караше ме да й ги чета отново и отново. Те връщаха усмивката на лицето й. Със събраната финансова помощ от вас, ние успяхме да чуем компетентното мнение и на лекарите от Германия.

Те се отнесоха изцяло с внимание, грижи, състрадание и подкрепа. Не я оставяха нито за миг. Приеха случая ни присърце. В болницата я обгрижваха с различни дейности, с които тя обичаше да се занимава. Успокояваха я. Докато се оформят документи, изследвания, тя трябваше да се укрепи физически и духом, за да бъде възможно най-пълноценна за последващите лечения.

С течение на обстоятелствата възможностите започнаха да намалят. Тя се влошаваше по-бързо отколкото се очакваше и изгасваше с всеки изминал ден. Силите й да се грижи сама за себе си все повече намаляха. Тя бе половин човек. Още при първата ни среща с лекарите те ни казаха, че не сме закъснели с няколко месеца, а с цяла година. Разказаха ни, че 70% такъв тип тумор в синусите се появява отново, дори и при правилно лечение, трудно се засича при изследвания. Но въпреки всичко, ние продължихме да вярваме и да се борим редом с нея.

Започнаха с едно от леченията, с което имаше най-висок шанс – 60% , химиотерапия. През тези 2 месеца лечение тя изглеждаше видимо по-добре. След поредните изследвания разбрахме, че резултатите не отговаряха на очакваното подобрение. Туморът продължаваше да расте и единственият вариант, който остана, бе имунотерапия. С нея Надежда имаше 20% шанс.

Предложиха ни подкрепа с грижата за нея чрез жени-доброволки, както и музикален терапевт, защото всички знаем колко много обичаше музиката. Даже и в най-трудните й дни музиката винаги я е карала да се усмихва. Тъжно ни е да ви съобщим скръбната вест, че днес между 5 и 6 сутринта Надежда ни напусна. Благодарни сме на лекарите, че до последно имаше човек до нея, който я е изпратил подобаващо. В съня си, без болка и без страх. Каквато е била цял живот. Тя беше човек, който обичаше живота. Човек на радостта, на веселието. Винаги обичана от околните. Тя придаваше такава енергия, с която човек трудно можеше да се раздели. Тя винаги е била душата на компанията. Винаги бе готова да ти даде съвет, да ти помогне, да те разведри и успокои. В разговорите с нея се усещаше топлина и уют, който не всеки човек в днешно време може да ти предаде. Тя беше учител не само по професия, но и по душа. Винаги оставяше собствена следа след себе си в душата на всеки човек до когото се бе докоснала. Тя обожаваше децата и беше човек на изкуството и красотата. И не на последно място тя беше и наша МАЙКА. Майка с главно „М”. Най – важният човек в живота ни. Човекът, дал ни възможност да живеем, човекът изградил ни като личности.

В грижите си за нас като всяка майка ни се караше, но най-важното – тя беше и наш приятел. Опитваше се да ни разбере като деца с кипяща кръв, но и да съчетае майчинското чувство за съхрание за децата си. Тя ни научи на нейното най-добро и важно качество – да бъде ЧОВЕК. Тя е Човекът с главно „Ч” в нашия живот, а вярвам не само в нашия, но и в на всеки опознал я. Тя е жена, която не можеш да опишеш просто с една дума. Една неописуема жена.

До последно тя свиреше на китара, въпреки че не виждаше. Тя усещаше музиката в сърцето си и я предаваше на околните. Пееше в болницата на всеки, който й подадеше ръка. Макар тежкото й състояние, тя разведряваше останалите боледуващи и медицински лица със своите песни и положително настроение. Беше упорита до последния си дъх. Тя беше усмивка, която винаги беше на лицето й и трудно можеш да забравиш.

Вярваме, че сега тя е там някъде на едно по-добро място, щастлива, усмихната, обградена от любими хора, свиреща на своята китара и създаваща добро и ведро настроение. Тя е някъде там, закриляща ни и подкрепяща ни във всяко едно наше решение и начинание. Някъде там, винаги до нас! Благодарим още веднъж за подкрепата и шанса, който ни дадохте. По- късно можем да ви съобщим за датата на погребението, където за последно можем да се сбогуваме с нея.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви