|

Теодора Стоянова – Управител на Агенция за
недвижими имоти „Съни Вилас – България” ООД
специално за BurgasNews
Свръхзастрояването по нашето Черноморие е очакваното решение от уравнението на бързото забогатяване и липсата на планиране. Това хоатично масово бетониране на цялото крайбрежие, доведе до отлив на инвестиционен интерес от нашата страна. През последните 15 години в България е построено повече , отколкото през предишните 1300 години. За жалост това превърна Бургаски регион от туристическа дестинация в строителен мутант.
Това ли е продуктът, който потребителят от XXI век търси?
Някогашните зелени и идилични кътчета в Бургаски регион изчезнаха, за да отстъпят място на псевдолуксозни бетонни гета. Трудно е да се определят точните размери на проблема със свръхзастрояването, поради липса на прецизна статистика. Невъзможно е да се предскаже с научна точност кога животът на един свръхзастроен курорт ще свърши и кога собствениците на хотели ще бъдат принудени да съборят сградите си. Показателен, обаче, е фактът, че близо 300 хотела по нашето Черноморие се продават в момента. Само през 2007 г. на пазара у нас са излезли 20 000 нови ваканционни апартамента. В момента се изграждат нови 12 000. На пазара обаче има повече оферти, защото част от тези ваканционни жилища се препродават.
Това е българският парадокс, чийто резултати наблюдаваме. Както пълният отказ от развитие на строителството извън досегашните граници на населените места, така и пълната свобода за застрояване са тези, които с лекота се свеждат до абсурд. Пълната свобода на застрояване води до хаос в градоустройственото планиране, колапс на инфраструкурата и на системите на експлоатационните дружества.
По Черноморието има такива места, където заради недобро планиране застрояването е по-високо от хармоничното за района. Има населени места, където постройките са не повече от 3-4 или максимум пет етажа и такива със сгради от 8-10 етажа.
Критичните зони са известни. Една от тях е Слънчев бряг, такива има още на някои места по Южното Черноморие. В Созопол например високи сгради няма и застрояването е хармонично, но интензивността на строежите може да доведе до преуплътняване на територията.
Голяма част от хората, които купуваха до скоро, го правеха с инвестиционна цел. Сега всички продават, но дали ще успеят да си възвърнат вложенията?!
Масовото застрояване на брега продължава, особено в района около Слънчев бряг. На практика зоната от Свети Влас до Равда вече е свързана по протежение на крайбрежната ивица от изградените ваканционни и хотелски комплекси.
Добрата новина е, че инвеститорите вече започват да залагат на по-плавния преход и след пясъчната ивица и малкото останали зелени площи се разполагат първо нискоетажни къщи и вили, а едва на трета и четвърта линия хотелите и ваканционните комплекси - мастодонти. Лошата - че това започна да се случва твърде късно.
За да върнем интереса към нашето Черноморие, ни трябват инфраструктура и правила. Туристическият и жилищният продукт са комбинация от сгради и околна среда, а когато цялата площ е покрита със сгради, качеството и цените са много по-ниски. Все пак качеството на предлагането определя и качеството на туриста.
Щастлив изход от ситуацията би бил, ако голям инвеститор купи целия курорт, събори неефективните хотели и ги замени с чисто нови, но засега това е само мечта. Бъдещето принадлежи не на онези, които строят грозни хотели, а на онези, които инвестират в интересни решения – и в сгради с големи зелени пространства между тях.
Много чуждестранни инвеститори се обединяват около мнението, че инвестицията в хотелски комплекси все още е рискова за България. Те са на мнение, че основните причини за това са многото хотели, които се построиха по Черноморието и зимните курорти, липсата на атрактивни места в столицата за подобни сгради, както и дългият период на възвращаемост. Самите собственици на хотели трябва да проумеят финансовия си интерес и да промоцират екологичен туризъм.
|