|
Програмата за честване на 123 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия в Бургас започна в 10.30 часа с поднасяне на венци и цветя при Паметника на българския воин пред Военен клуб - Бургас. В ритуала взеха участие кметът на община Бургас Димитър Николов, председателят на Общински съвет - Бургас Валери Симеонов, евродепутатът Маруся Любчева, общински служители и съветници, представители на политически партии, сред които СДС, БСП, Средна Европейска класа, ГЕРБ, Атака. Поднесени бяха цветя и венци и от името на почетните консулства на Румъния и Грузия в Бургас, ЛУКойл, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и други. В 11.00 часа пред сградата на общината с поднасянето на кратка историческа ретроспекция за Съединението, се проведе тържество, продължи с фолклорен концерт. Малко бургазлии почетоха 6 септември – Ден на Съединението и национален празник на Република България. На паметника пред Военния клуб имаше не повече от стотина граждани. Въпреки че площадът пред общината беше озвучен, в началото на концерта участниците в него бяха повече от зрителите.
Съединението на България е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет /БТЦРК/. Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885, подкрепен от българския княз Александър I. 6 септември 1885 г. е забележителна дата в историята на България. Изстрадалият ни народ отхвърли една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 г. Берлинският диктат осакати извоюваната с толкова кръв и страдание свобода. Този абсурден и престъпен международен акт стана причина за всички катаклизми на Балканите. Сръбско-българската война, въстанията в Македония и Одринска Тракия, войните през 1912 и 1913 г., въвличането на балканските държави едни срещу други в Първата световна война маркират само големите конфликти, в чиято основа са решенията на Берлинския конгрес да разпокъса един народ с хилядолетна история и култура. Съединението определи съдбата на България за векове напред. То беше подготвено от редица важни събития преди него - от българското Възраждане, от десетилетната борба за независима българска църква, от вековната борба за съхранение на език, традиции и обичаи на българите, от борбата за национално освобождение, от десетки въстания и Априлското въстание, което предшестваше Руско-Турската война. Съединението беше в началото на други последвали исторически събития, като Илинденско-Преображенското въстание, обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. и Балканската война от 1912-1913 г. Всички тези събития бяха насочени към обединението на българите. Съединението даде урок на великите сили, на държавите, които със своето влияние, със своята военна и икономическа мощ определят хода на историческото развитие. Съединението стана, защото българският народ го искаше, защото българският народ наложи на политиците да работят за това Съединение. И не случайно дядо Вазов, който по най-точен начин чувстваше пулса на своя народ, каза, че Съединението е една от най-лесните революции, защото то беше победило вече в душите на хората. Един от големите уроци на Съединението е, че политиците и държавниците по онова време бяха на висотата на своя народ. Някои от тях имаха различни убеждения. Но неоспоримото им достойнство беше в това, че пренебрегнаха личните си вражди и разногласия в името на важната национална цел – обединението на България, съединението на двете изкуствено разпокъсани части.
снимки: BurgasNews
|
