|
Театрална група ТЕМП от Враца с режисьор Георги Врабчев представи спектакъл „Криле в огъня” - най-трудното и рисковано представление в международния младежки фестивал „Жреци на музите”. Облечени в костюми в черно и бяло, символизиращи злото и доброто, врачанчетата накараха публиката по морето да онемее от възхита от рискованите изпълнения. Те танцуваха с пой - горящи огнени топки. И всичко това беше съчетано с една перфектна сценична хореография. „Криле в огъня” беше истинска драматургична буря от страсти и внушения на режисьора, изразени не с традиционните средства на словото, а с неповторимата сила на огъня – пречистваща, унищожителна, но и съзидателна. Този стар сюжет – битката между добрите и злите сили, чийто трактовки в световната култура са стотици, под откритото небе на Царево, зазвуча по един нов начин. Може би заради разтърсващата музика по мотиви на Епика и Камелот, която предаваше внушение за епична битка, може би заради невероятната артистичност на децата, които не просто играеха с огъня, а се бяха слели с него. А най-вече, защото тази стара като света битка беше пресъздадена с всички изразни средства на тялото и танца – много по-внушителни от думите и много по-силни от тях. Пой е топка, вързана на въже, използвана в танците с огън. Използва се като се държи с ръце и се върти в различни кръгови движения около тялото, наподобяващи въртенето на бухалки. Първите, които са практикували пой са били маорите от Нова Зеландия (думата "пой" означава топка на маорски). Жените са го използвали, за да увеличат гъвкавостта на ръцете и китките си, а мъжете са го използвали за развиване на сила и координация. По-късно се е развил традиционен танц, практикуван най-вече от жени. Днес пой се е разпространил отвъд културата на маорите и се е превърнал хоби, упражнение, изкуство и дори част от така наречена "улична култура". Пой се счита за форма на жонглиране и затова танцьори с пой често могат да бъдат видени да практикуват заедно със жонгльори, въртачи на тояги и други подобни изпълнители.
|
