|

Бранимир Петров
Става практика да крада за писанията си заглавия от автори, които със сигурност ще останат в литературната история дълго след като следващите редове ще се забравят. Та и сега така - този път Жорж Перек и знаменитият му роман, издаден през 1980-та и спечелил му наградата “Медичи”, някак си ми залепна за начало.
В романа се изследва тоталната безсмисленост на един човешки живот /на литературния герой/, който в същото време е желязно планиран, със съвсем ясна цел. По този начин разказано, изглежда безумно, но прочетеш ли романа, не мислиш така.
Да оставим романа и да се опитаме да видим живота бургаски обективно, доколкото е възможно. Нещата изглеждат стройно подредени. Съветът ни отхвърля планомерно работа по сесиите, взема решения. Администрацията ги реализира, къде по-сръчно, къде не дотам, но нали знаете: ”Не стреляйте в пианиста… и т.н.”. Опозиционните политически сили в местния парламент и извън него още си търсят място по картата. Някои от тях се обзавеждат със собствени медии и явно не считат момента подходящ за резки движения. Поведението им също може да се подведе под общия знаменател на подреденост и предвидими реакции. Управляващите ГЕРБ, Атака и СЕК държат щурвала и корабът следва посоката - спорно е дали е вярната, но е сигурно, че я следва. Ето с няколко щриха бургаската политическа картина, която отговаря на първата част от тезата в романа на Перек - има плановост има и усещане за подреденост в местния политически живот.
Остава да опитаме да изследваме сигналите, даващи престава за смислеността на местните политически действия. Тук рязко на преден план излизат ГЕРБ и Атака, тъй като СЕК определено предпочита да реализират публичните си прояви в сферата на благотворителността и меценатството. Двете основни партии в Бургас на няколко пъти будят съмнение, че действията и особено реакциите им не са предшествани от дълбоки и пространни мисловни усилия.
Атака предложи да се забрани използването на найлоновите торбички, понеже периодът им на разпад в природата е дълъг - кажи-речи като на радиоактивните материали. Шегата настрана, предложението не е лошо, но опитните политици щяха да изчакат /или даже да предизвикат/ предложението да дойде от неправителствени организации на еколозите. По този начин нямаше да се налага да отговарят на въпросите: кой и как ще задължи търговските вериги и отделните магазини да изпълнят решението и има ли въобще организирано масово производство на такива опаковки. Ето ви една добра идея, но внимателно погледнато - не особено смислена. Нещо такова беше и наредбата за ругатните - ако псуваш, плащаш глоба. Кой и как ще ти я събира - Господ знае. Та после Димитър Николов обясни пред национална телевизия, че смисълът на наредбата бил да възпитава и облагородява гражданството - цитирам по смисъл.
Друго предложение на Атака беше свързано с опазването на интонационната среда - без разрешение не може да се свири и пее пред жилищата по време на сватбите. И отново не става ясно: кой контролира и санкционира, как се финализира решението? Съвсем отделен е въпросът за вкоренеността на явлението и за опасността за партията решения, инициирани от нея, да се провалят в живия живот. Това я прави отделена от действителността и създава възможността да “олеква” пред избирателя.
ГЕРБ също сериозно се “блъсна в жиците” в случая с бившите казарми в Морската градина. Оставяме настрана дали мнозинството /23 “за” при необходими 26 за разпореждане с общинско имущество/, дало обекта за 10 години, е законосъобразно. Това ще бъде тест за принципността или, ако щете, куража на областния управител, който има право да спре такова решение. По-тревожно е твърдението на общината, доминирана от ГЕРБ, че претендентът за имота е защитил проекта си точно за тази сграда. Това твърдение е мотивирало съветниците да гласуват положително. Но проектът не може да бъде защитен, ако администрацията не е издала на кандидата документ, в който да се съгласява да даде имота, а това може да е станало само преди сесията на общинския съвет. Откъде администрацията е знаела, че решението на съветниците ще бъде положително, е загадка.
Горещ картоф за двете партии се оказа и ромският проблем. Буквално тези дни ГЕРБ чрез лидера си Димитър Бойчев атакува Атака и я обвини в популизъм по повод инцидент на етническа основа в Горно Езерово. Наложи се Валери Симеонов да му отговаря в балансиран, макар и твърд стил и да отстоява позициите на партията си. И в случая за наблюдателя остава необяснимо защо се стига до там. Инцидентът, макар и типичен за селища със смесено население, е твърде локален, за да е повод за публични позиции на лидерите на управляващите. И при внимателното обмисляне партиите можеха да спестят екшъна на публиката и да съхранят ненащърбен авторитета си.
Черешката на тортата безспорно е нещо останало скрито за широката публика. Става дума за отвореното писмо от ГЕРБ, подписано от Димитър Бойчев, в което се критикува увеличението цената на водата. Писмото беше разпространено до медиите и в него с остър тон се обясняваше как партията е против това увеличение, споменаваше се проведената кръгла маса по проблемите на водния сектор, организирана от ГЕРБ и реализирана в Бургас. Акцентът беше сложен върху причините за това увеличение, между които загубите на вода във водопреносната мрежа и т.н. Броени часове по-късно последва второ писмо от ГЕРБ, в което се обясняваше, че след проведени разговори с изпълнителния директор на В и К ЕАД - Бургас, партията счита, че в Бургас се реализира най-правилната за страната политика във водния сектор и в общи линии звучеше като извинение за първото писмо. Факт е, че в Бургаски регион се провежда най-мащабната подмяна на тръби за водопреносна мрежа, откриват се деривации и се строят пречиствателни станции, трябваше само малко да се помисли преди да се пише.
Горните примери водят към мисълта за логиката на Жорж Перек в “Животът. Начин на употреба” - нещата може да са планирани, да се реализират с упоритост и самодисциплина и в същото това време да бъдат лишени от смисъл. А на питащите каква е приликата между живота и политиката, отговорът е един: а каква е разликата? Така или иначе - може да не се интересуваме от политика, но тя се интересува от нас.
|