|
неделя, 29.06.2008, 13:45 ч. |
75 години от обявяването на първите защитени територии в България |
|
|
|
На 29 и 30 юни се навършват 75 години от обявяването на първите две защитени територии в България - резерватите "Силкосия" в Странджа и "Парангалица" в Рила. Това припомнят от коалицията "За да остане природа в България". Двете постановления са издадени от Константин Муравиев, тогава министър на земеделието и държавните имоти. На 29 юни 1933 г. на площ от 10226 декара се обявява за строго охранителна държавната гора "Горна Еленица - Силкосия”, а на 30 юни - "Парангалица” с площ 14924,4 декара. Днес двата резервата, макар и трудно, продължават да опазват своето природно богатство, посочват от коалицията.
Резерватът "Силкосия” заема левия склон на река Велека и обхваща горите в местностите Церова бърчина, Потуница, Диманова бърчина, Дълбок преслап и Силкосия между селата Българи и Кости. След 1995 г. резерватът е част от най-голямата българска защитена територия - Природен парк "Странджа". Надморската височина на земите му е от 100 до 250 метра. В границите му са установени 260 вида висши растения, сред които 16 вида реликтни и 3 вида ендемични растения. Средната възраст на горите е 120 - 130 години, а в отделни случаи и над 200 години. Преобладават дъбовите (70%), буковите (20%) и церовите (7%) гори. Резерватът съхранява част от популациите на голям брой животински видове. От земноводните се срещат зелената крастава жаба, жабата дървесница, които са защитени от закона. От влечугите могат да се видят слепокът и жълтокоремникът, големият стрелец, смокът мишкар, пъстрият и вдлъбнаточелият смок - също защитени видове. Много характерни за тези места са и шипоопашатата и шипобедрената костенурка. Фаунистичното богатство се допълва и от много бозайници - диви свине, диви котки, белки, златки, вълк и др.
Въпреки уникалния характер на природата на първия български резерват, трябва да се изтъкне, че запазването на девствения характер на природните му дадености винаги е създавало много остри проблеми, допълват от организацията "За да остане природа в България". Две години след обявяването му горите от м. Горна Еленица са изключени от резервата и площта му намалява три пъти до 3896 декара. През 1953 г. е допуснато през средата на резервата да бъде прокарана просека за електропровод, а през 1956 г. е построено шосе с интензивен трафик, свързващо с. Кости с пътя Царево - Малко Търново. Последното нарушение на законите е погрешна реституция на част от резервата в полза на Община Царево, посочват от коалицията.
|
