Смесицата между бойно изкуство и танц, наречена "капоейра”, представи днес в Морската градина софийската група "Лута негра”. Историята на капоейра е, че е създадена от робите, които след работа упражнявали бойно изкуство, маскирано за пред господарите като танц. По време на робството в Бразилия това не било забранено. Интересното е, че след премахването на робството в Бразилия капоейра и всичко друго с африкански корен, като например самбата, било забранено от закона. За самбата никога няма да разберем защо, но за капоейра се знае. По това време тя започнала да се използва предимно от престъпници и улични банди. Капоейрист тогава станало еднозначно на престъпник. Минали години. Бразилците се осъзнали като новосъздадена нация и започнали да градят макар и малко изкуствено собствена културна идентичност. Така капоейра станала част от новата култура. Реабилитацията й била през 1937 година и дори се стигнало дотам, че бразилци били пращани в Африка да търсят корените й. Естествено там те не намерили нищо подобно на нея, което още повече накарало бразилците да си я заобичат като нещо родно. Днес тя е национален спорт, не по-малко популярен от футбола. Друго интересно от историята й е, че има два стила. Първият се нарича ангола и минава за автентичния. Играе се ниско до земята, почти няма акробатика, а срещите при него са много дълги, защото противниците доста се дебнат. В новата история на капоейра ангола се свързва с името на местре (майстор на португалски) Пастиня. Понеже ангола минавал за бавен и неефективен стил, бил създаден нов. Набеденият за него е местре Бимба, който през 1930 година отворил школа и затова той бил наречен регионал. Играе се главно в изправено положение и в него е привнесена много акробатика, високи удари с крака и подсечки, взети от азиатските бойни изкуства. Регионал е по-динамичен и бърз и набляга на рефлексите и скоростта, докато за ангола по-важни са силата и издръжливостта. Музиката е другият много важен елемент за капоейра. Твърди се, че не можеш да играеш капоейра, ако не умееш да я свириш, и обратно. Двубоят при нея винаги започва под звуците на музика, като скоростта му се определя от ритъма на прочутото беримбау. Това е музикалният инструмент символ за капоейра. На беримбау обикновено свири майсторът, като чрез него дава указания за играта. Другите инструменти са барабан, който се нарича атабак, и пандейро (дайре). Песните са диалогични, т.е. има солист и хор, който му отговаря. Текстовете им напълно отразяват мирогледа на робите, защото в тях се пеят неща като: днес ме има, утре не - много важно, каквото стане, такова... Агитката, която ги пее, оформя родата (кръга) - също уникален само за капоейра елемент. Ритуално родата се затваря така, както звучи музиката в камбанария - вътре се чува различно, отколкото навън. Акробатиката учи и на баланс, другото важно нещо от философията на капоейра - всичко да е на принципа на равновесието, а не да зависи от мускулите и физиката. Ето защо се счита, че си победен, когато те извадят от равновесие, т. е. не можеш да застанеш на ръце или крака и седнеш на земята. В реална ситуация капоейра учи да пропускаш нещата да минават покрай теб и да се намесиш само ако искаш.

снимки: BN