Лъжата трайно, дълбоко и неотменно присъства в бита ни, колкото и това да звучи некрасиво или обидно за целия биологичен вид. Доказват го резултатите от последната ни анкета.
На въпроса “Лъжете ли?” точно половината от отговорилите заявяват, че го правят, когато се наложи. Което от социално-психологическа гледна точка е всъщност доста нормална реакция при ситуации, в които човек трябва да се защити, да спести неприятни емоции на себе си и на другите или да придобие някакво предимство или изгода. Последното е валидно не само в предизборни кампании.
В класацията, на чувствителна дистанция, следват далите малко фриволния, но доста прагматичен отговор – “че кой не лъже?” Те съставляват близо 19 % от анкетираните и са представители на онази част от обществото, която избягва да си задава екзистенциални или каквито и да било въпроси, по-сложни от :”къде ще обядваме?” В същото това време точно те са най-близо до действителността.
Особен интерес будят онези, които заявяват, че не лъжат никога – над 13 % от далите отговор. Ако не са натиснали в бързината погрешен бутон, те представляват една социална група, която в най-мекия вариант е леко досадна при общуване, а в останалите случаи могат да се считат за непригодни за социална адаптация.
Следват хората, заявили, че лъжат, за да не наранят събеседника си - близо 7 %. Мил и трогателен отговор, даден от хора, на които обикновено останалите им се качват на главата.
Че понякога неволно лъжат заявяват близо 6 % от анкетираните. Това ги превръща в най-честните сред отговарящите, защото лъжата е лъжа, когато е изречена волево и чрез нея се преследва някаква цел. Неволната лъжа почти винаги е предизвикана от незнание, от непознаване на факти или неправилен техен анализ и в науката се нарича неистина.
В дъното на класацията са малко над 5 % от отговорилите, които просто и безхитростно отговарят, че лъжат често. Без коментар.
И за финал – една история. Американски социолози твърдят, че в разговор между двама познати само през първите три минути могат да се наброят поне 30 лъжи. Пример: “Как си?” – въпреки че това въобще не го интересува, “Добре съм!” – въпреки че е болен и са го уволнили от работа, “А ти?” – при все, че хич не му е до другия, “Супер!” – въпреки че се развежда и жена му взема къщата и децата и т.н., и т.н. Това – също без коментар.

Име:
Коментар:
Код за сигурност:*