Връщането към астрономическото часово време ще се извърши в 04.00 часа на 26 октомври 2008 г., когато националната скала за време ще се измести с един час назад. За първи път за цената на слънчевата светлина се замислил американският посланик в Париж, световноизвестният учен и общопризнат баща на американската демокрация Бенджамин Франклин. През пролетта на 1784 година, докато бил много болен, Франклин често си спомнял за дома и за баща си, собственик на свещолеярна в Бостън. Сметката за потреблението на свещи в Париж го навела на удивително откритие: ако светлата част от деня продължаваше поне с час повече, то за година щяха да бъдат спестени 90 милиона свещи на стойност 1 милион златни франка. Бенджамин Франклин не обърнал особено внимание на своето откритие. Споменал го в памфлета, посветен на борбата за смяната на белоглавия орел с пуйка в герба на Съединените щати. Затова пък сега го смятат за изобретател на лятното време. След Франклин обаче никой дълго време не се замислял за рационалността в използването на дневната светлина. За предложенията на Франклин и Уилет заговорили сериозно чак със започването на Първата световната война. През 1915 г. в Германия, а през следващата и във Великобритания с цел да се спести гориво бил въведен план за пестене на дневната светлина. През следващите три години тази практика била разпространена практически във всички воюващи страни с изключение на Русия. Американският термин daylight saving time ("пестящо дневната светлина време") и абревиатурата му - DST, станали широко разпространени. DST обаче се асоциирало с други омразни военновременни нововъведения като купонната система и в момента, в който войната свършила, лятното време било отменено. Въпреки това опитът с лятното време вече бил налице и със започването на Втората световна война DST отново било въведено във всички воюващи страни (пак с изключение на СССР). Разбира се, не минало без нововъведения. Във Великобритания дори било въведено двойно лятно време. Сега лятното време е станало толкова обичайно, че даже слънчевите часовници се произвеждат едновременно с две скали: за стандартно и лятно време. DST е прието в почти 70 страни по света и почти във всяка страна има противници и привърженици.Главният аргумент на привържениците на лятното време е икономисването на електроенергия и енергоносители. По данни на щатското транспортно министерство всеки ден след въвеждането на лятното време потреблението на електричество пада с 1 процент. Но работата не е в икономията. Привържениците на лятното време твърдят, че то изпълнява и важна социална функция. От началото на действието на лятното време количеството на престъпленията пада с 10 процента. Мощта на коалицията и нейните съюзници в много страни е обяснима. Тя се финансира от едри компании, за които лятното време означава допълнителни доходи. За пример служат собствениците на супермаркетите и магазините, специализирани в продажбата на битова техника. Увеличаването на техните доходи е свързано с минаването на лятно време - просто жените могат да пазаруват в тези магазини до по-късно вечерта. Противниците настояват: няма доказателства за това, че DST носи съществена икономическа изгода, но за сметка на това носи доста неприятности. Неудобствата, предизвикани от смяната на времето, са известни на всички. Например, че трябва да се нагласят всички часовници вкъщи. А в много страни, сред които САЩ и Канада, всички влакове спират в нощта на смяната, за да не пристигнат час по-рано или по-късно. Но това са само видимите проблеми. Канадската полиция например всяка година фиксира ръст на броя на пътно-транспортните произшествия с 80 процента в първите седмици след минаването към лятно време. Борсовите анализатори на свой ред са забелязали, че в първия понеделник след превъртането на стрелките се наблюдава спад на борсовата активност. Пренастройката на биологичния ни часовник е значително по-трудна задача, с която трябва да се справи организмът ни. Медиците и психолозите доста спорят по въпроса колко време е необходимо, за да свикне човек с новото време. Част от тях твърдят, че това е изключително тежко преживяване за човешкия организъм, че адаптацията е трудна и бавна и носи тежки последици. Всичко това, твърдят противниците на DST, е пряко следствие от намесата на държавата в естествения ход на времето. Преходът от стандартно към лятно време се практикува в повече от 70 страни по света. Горе-долу еднаква е датата за края на лятното време - последната неделя на октомври (а за страните от Южното полукълбо - последната неделя на март). Датата на минаване към лятно време обаче силно се различава: в 42 страни от Европа плюс Русия и Монголия това е последната неделя на март, в САЩ, Канада, Мексико и страните от Карибския басейн - първата неделя на април, в повечето арабски страни - последният петък на април. В някои страни като Куба, Ирак и Сирия минаването на лятно време става на 1 април независимо от деня от седмицата. В страните от Южна Америка лятното време продължава от първата неделя на октомври до последната събота на февруари, а в Австралия и повечето тихоокеански държави - от последната неделя на октомври до последната неделя на март.

Име:
Коментар:
Код за сигурност:*