 Бранимир Петров
До преди двайсет години
ни вземаха за канарчета, но си траехме
– такова беше времето. Единици се
осмеляваха да се репчат, другите се
правехме, че не сме от тук и сме за малко.
Ясно беше – каквото и да правим, контрата
е у нас. Сиреч, бяхме напълно независими,
щото от нас нищо не зависеше. После ни
връхлетя демокрацията. Народът реши,
че ще управлява наистина и че от него
зависи всичко. А след това дойде Петко
Бочаров, за да произнесе, макар и по друг
повод, гениалното “Да, ама не!” Това
сега са приказки на човек, живял в два
строя и в два века – всеки от вас би ги
казал и няма защо да ги предъвкваме.
Дайте да огледаме нещо съвсем конкретно,
например – създаващия се в момента
закон за етажната собственост.
Някои знаят, че се
подготвя и вече е минал на първо четене
в парламента такъв текст. В него се
предвижда да се създадат във всеки блок
сдружения на собствениците на апартаменти
със статут на юридически лица. Тези
сдружения, чрез своите ръководства, ще
представляват всички собственици пред
останалите инстанции и институции.
Логика, разбира се, съществува. Когато
става дума за частна собственост върху
апартаментите, там всичко е ясно и точно.
Собственикът носи отговорност за имота
си. Обаче с общите части работата е
различна. Съсобствеността, по българска
традиция, неминуемо довежда до анонимност
и понякога до пълна незаинтересованост
за дереджето на общите части в блоковете.
Трудно се събират пари за поддръжката
им, за плащане на ток, вода, парно,
асансьор, заплата на чистачка и т.н. Сега
за това се грижат домсъветите, но те не
се регистрират като юридически лица.
Значи, предимно замисълът е прицелен в
облекчаването на грижата за общите
части. На второ място, а по важност май
че на първо, става много по-лесно за В и
К, енерго, топлофикация, газоснабдяване
да контактуват с конкретни юридически
субекти, от които да търсят коректно
плащане.
Нека сега се взрем в
проблемите, които дебнат идеята.
Създаването на юридическо лице си е
едно създаване на фирма, както и да го
погледнем – с банкови сметки и деловодство.
Това предполага водене на съответна
документация, която, както е добре
известно, с времето нараства лавинообразно.
Къде ще са седалищата на тези фирми? Кой
ще се наеме да ги ръководи и да води
документацията – срещу какво заплащане
и при какъв пожертван ресурс от време?
След като сдружаването на собствениците
е на доброволен принцип, включване на
какъв процент от тях прави сдруженията
легитимни? Останалите извън сдруженията
собственици ще участват ли в събирането
на средства или издръжката на общите
части ще легне само върху сдружилите
се? Признавам, че ми е бедна фантазията
да си представя каква лудница ще
предизвика решаването на тези проблеми,
но се съмнявам дали на законодателите
им е достатъчно богата. Известно е, че
в общите събрания на големите блокове
вземат участие около 20-25 % от собствениците.
При сегашното отношение към домсъветите
и домоуправителите от страна на
собствениците каква ли космична сила
ще въздейства, та да налее авторитет в
образувание, което към днешна дата почти
никой не бръсне за слива.
Съществува и още една
вероятност, за нея си позволявам да
пиша, съзнавайки че нямам доказателства
и написаното ще изглежда като “нероден
Петко”. Ако не ви харесва, приемете, че
съм мнителен над допустимото за вкуса
ви. Създаването на този закон е само
начална стъпка към облекчаване живота
на монополистите. Сега, ако някой
собственик не си плати парното, например,
топлофикацията трябва да се разбере с
него. И така - с всеки един нередовен
платец от блока. Ако има юридическо
лице, което ги представлява, контактът
с него е далеч по-опростен, а и отговорността
– много по-сериозна. Личните авоари на
отделния човек са в пъти по-непрозрачни
от сметките на едно юридическо лице,
отделна е възможността да си държите
парите и под дюшека. А сметките на
сдружението твърде лесно се блокират,
за да бъде то принудено да се разплати.
И тогава принудата монополистът да
“чука от врата на врата”, за да си
прибере парите, се замества от едно
писмо до юридическото лице от типа
“плати ми ти, а после се оправяй както
можеш”. Разбира се, на това може да се
възрази, че проектът за закон визира
само общата етажна собственост, което
си е така. Само че, какъв е проблема да
се промени член, параграф или алинея от
вече действащ закон след време и да се
получи точно описаното по-горе. И
изправните платци, само защото са
предпочели да се сдружат според
изискванията на един закон, да покрият
дълговете на неизправните. Което само
ще докаже, че по нашите географски ширини
сезонът на канарчетата е с дължина,
клоняща към безкрайност.
|
