|
сряда, 01.10.2008, 15:20 ч. |
Искат да тралят експериментално дъното на морето за рапани |
|
|
|
|

От Асоциацията на производителите на рибни продукти са предложили на министъра на земеделието Валери Цветанов да се търси спешен вариант за разрешаване на дънното тралиране за улов на рапани в определени контролирани райони от морското дъно, тъй като през последните години популацията на морския хищник се е увеличила многократно. Морският хищен охлюв няма естествен враг в Черно море. Той изяжда черноморската мида, която е естествения биофилтър на Черно море, както и бялата пясъчна мида. За възстановяването на биологичното разнообразие в морето асоциацията нееднократно е настоявала пред Министерството на здравеопазването и храните (МЗХ) и пред Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за провеждане на задълбочен научен експеримент - дънно тралиране и драгиране с различни риболовни уреди, използвани в страни от ЕС и от трети страни за улов на дънни обитатели рапани и бели миди. Дънното тралиране ще бъде научно съобразено и ще обхваща не повече от 6-8% до 10% от морското дъно на година. Експериментът ще докаже, че този вид ловуване няма да повлияе на другите морски обитатели. Подобни методи използват и други страни от черноморския регион и досега няма данни тази тяхна дейност да е пагубна. В България дънното тралиране и драгиране е абсолютно забранено. Водолазният способ, практикуван в страната ни, е твърде трудоемък, нерентабилен и изключително рисков за здравето. С него може да се слиза до дълбочина най-много 12-15 метра. Месото на рапана се изнася, основно за азиатския пазар. Разрастването на популацията в последните години е довела до намаляване физическите размери на охлювите. Това, според специалисти, може да се дължи и на намалялото количество храна за този хищник. Контролът по тралирането и улова ще извършват специалисти от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). В експеримента участие трябваше да вземат членове на асоциацията и експерти от научни институти. Към настоящия момент рапаните вече са се заровили в пясъка и възможността да се покажат през октомври е малка, а заповед за провеждането на експеримента все още не е изготвена. Такъв научно-практичен експеримент ще изясни и казуса относно големината, формата и материала, от който да се изработват дънните тралове, които най-малко да увреждат дъното и местата за обитания на други морски видове.
С осъществяването на експеримента може да бъде направено паралелно проучване не само за рапана, но и за бялата пясъчна мида. Тя също е изключително експортно ориентирана суровина. Вероятно това е и причината за непрестанните набези през лятото на бракониери по южното ни Черноморие. Бялата пясъчна мида се добива чрез модерни пневматични и други видове драги, които масово се използват и в други страни от ЕС. Изваждането и от пясъка едва ли ще увреди морското дъно и местата за обитаване повече, отколкото това правят разбиващите се вълни в прибоя.
|
Най-четените новини от Икономика |
|
|
|