|
Александър Текелиев – Директор на Оперно – филхармоничното дружество
Г-н Текелиев, на първи октомври се отваря Артцентър “Опера”. Какви функции ще изпълнява той?
Артцентърът е с функциите на една камерна зала. Тя е разположена на втория етаж в сградата на бургаската опера. Тя ще обслужва камерни концерти на операта. Амбициите са центърът да се превърне в база за културни прояви като изложби , представяне на книги. Предвижда се да се направи и музикален магазин. В него може да има и специализирана книжарница за изкуство и култура, с насоченост към Бургас.
Позволява ли площта реализирането на тази идея?
Има такава възможност, тъй като площта на Артцентъра е над 1 декар. Това позволява разделянето му на няколко сектора, обслужващи различни жанрове на изкуството. Всичко става със средства. След време вярвам, че ще намеря такива да климатизирам и това пространство. През тази първа зима ще е малко трудно в това отношение.
Споменахте за музикален магазин, който да се открие в този център. Как ще стане това?
Като оферта създаването на музикален магазин не е апетитна. Имам съответните изисквания той да бъде само с определен вид музика, която не кореспондира с пошлото, с чалгата. Залагам на строги критерии. В противен случай ще стане като всичко останало. А в такъв магазин няма място за кича в сградата на операта. Аз гледам на този театър като на храм.
А в какво състояние е сградата на операта преди старта на новия сезон?
Както знаете, беше направена климатизация на сцената, като средствата за това са спонсорски. Бургаският театър, особено през последната година, с усилията и на общината, подобри състоянието си. Извършихме ремонт на фоайето, където ще е Артцентърът и на част от покрива. Сумата от 180 хиляди лева за това е отпусната от Министерството на културата.
С какво ще изненадате публиката през този сезон?
В края на месец ноември ще представим “Хубавата Елена” от Офенбах. Мисля, че афишът на бургаската опера трябва малко да направи завой към оперетата. Целта е да се разнообрази афишът. В годините малко се получи натрупване на “тежки” заглавия, на много драми. Всеки жанр си има публика и палитрата от заглавия е задължителна за всеки театър. В последната година доста трябва да наваксваме, защото мога да кажа, че заварих театър без репертоар. Завъртяхме колелото, трябва да има заглавия, които да не досаждат на публиката. Догодина ще излезе по всяка вероятност още едно оперетно заглавие.
Ще бъдат ли променени цените за спектаклите?
Аз малко се боря срещу темата “вход свободен”. Доста дълго в Бургас операта действаше по този начин. У публиката остана едно усещане, че ако нямаш какво да правиш и ако ти дадат покана, може да отидеш на опера. Парите са нещо, което буди уважение. Когато прекратих тази практика се оказа, че публиката видимо намаля, а приходите се увеличиха с 44%. Малко по малко ние първо трябва да образоваме хората, че това е нещо скъпо. В този институт работят 260 души и това струва пари! Който иска да гледа нашата продукция, ще трябва да си плаща. Билетите, сравнено с другите градове, са обидно ниски. Най-скъпият билет е 10 лв., много рядко цената е 20 лв., а и тук хората са научени да не плащат. За сравнение цената на билета на Варненско лято за премиерата на “Борис Годунов” започваше от 30 лв. и салонът беше пълен.
Какви са идеите Ви за провеждането на Летните музикални празници през следващата година?
Надявам се догодина да утвърдим фестивала, който направихме. Имам намерения да е в рамките на месец и половина. Тази година спечелихме голяма битка като отворихме оркестрината на Летния театър, която не е отваряна от 1989 год. Вярвам, че проблемът с базата на театъра ще се реши до следващото лято. Отсега преговаряме в този фестивал догодина да участват големи имена - българи, които работят навън. Много е лесно да поканим чужди солисти. Това в някаква степен повече пали хората. Аз предпочитам на наша сцена да пеят българи, които предимно работят навън и в България вече са забравени. А те са световни имена, които са канени в Метрополитен и Ла Скала. Иска ми се първо да започнем с тях и после да гледаме към чужденците. За следващия фестивал обмисляме да разчупим палитрата с поп музика, джаз, но умело аранжирана, за да не се премине границата с кича.
Коя е според Вас причината все по-малко млади хора да се насочват професионално в оперното изкуство?
Много държа да се презентират млади хора в областта на изкуството. В последните години се получи голям вакуум. Оказа се, че няма средно поколение български интелектуалци, които да са изявени, както в миналото техните връстници. Понеже това време на преход така и не свършва, младите хора останаха незабелязани. В същото време няма база, където те да се изявяват. Това е една от причините, поради които те отиват в чужбина.
Поддържате ли контакти с ваши колеги зад граница?
Работя с една австрийска импресарска фирма. С нея си сътрудничим в направата на декори и продукции. Поддържаме връзка с оперите в Тимишуара, Белград. Това е пътят. Няма начин сами да се справяме с бюджета. След киното, операта е най-скъпото изкуство. За всяка постановка трябват 30-40 хиляди лева. Със собствен бюджет можем да направим само 1 постановка годишно. Затова трябва да се търсят варианти за коопериране.
Тази година имахте успешно турне в Белгия и Холандия. Имате ли ангажименти за чужбина и през 2009?
Догодина ще направим две престижни турнета в Белгия и Холандия. Ще повторим същите места, в които бяхме през тази година. И ние, и публиката останахме много доволни от това турне, затова ще го повторим. Евентуално заглавията ,които ще представим, ще бъдат “Севилският бръснар" и “Аида”. Имаме доста оферти, които засега няма да обявя, защото обичам да говоря, когато нещата станат. Иначе “пръскаме прах” и повтаряме някои грешки.
|
Интервю 
